Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Showcase


Channel Catalog


Channel Description:

Филми

(Page 1) | 2 | 3 | newer

    0 0

    Изпълнителят на детектива Филип Марлоу от емблематичния едноименен сериал актьорът Пауърс Бут почина на 68-годишна възраст. Той ще бъде изпратен от близките си на скромна церемония в Тексас. 

    Бут е известен на любителите на киното още и с ролите си в "Град на греха", "Атила, вождът на хуните", "Никсън". 

    Главната роля във филма "Трагедията Гвиана: Историята на Джим Джоунс" му донася награда "Еми". Той приема статуетката лично, за разлика от много номинирани, които бойкотират събитието като част от стачката на Гилдията на екранните актьори.

    "Това е едновременно най-смелият и най-глупавият момент в кариерата ми", казва той при получаването на наградата, пише списание "Таймс".

    Бут прекарва детството си във ферма в Тексас. Той е първият човек в семейството, който завършва университет.

    Пауърс решава да стане актьор едва след като получава стипендия за следдипломната програма на Южния методистки университет в Далас.

    "Преди това никога не го бях обмислял", казва той в интервю за списание "Америкън профайл". "Да отида в Лос Анджелис или Ню Йорк беше за мен като да отида на Луната."

    Той започва актьорската си кариера през 70-те години на XX век в Орегон, а първата му роля в бродуейска комедия е през 1980 г.

    Актьорът има две деца от съпругата си Пам.

    "В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща", казва героят му Филип Марлоу. 

    С чувството за хумор и остроумието си Пауърс Бут ще остане в паметта на близките и колегите си, които изразиха съболезнованията си в социалните мрежи.


    0 0

    Докато Дж. К. Роулинг работи по втория филм от поредицата „Фантастични животни и къде да ги намерим“, компанията „Трайангъл филмс“ (Triangle Films) работи по фен филм, който проследява една много по-интересна и неразказана история – тази на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава. Заглавието на филма е „Волдемор: Произход на Наследника“ и е написан от Джанмари Пезато.

    Проектът на продуцентската къща е независимо финансиран и с нетърговска цел. Ако всичко мине по план, той ще бъде пуснат през октомври тази година (ако съберат средствата). Филмът ще бъде споделен в Youtube заради договорка на компанията и "Уорнър брос", които притежават правата върху филмите за Хари Потър.

    Часове след споделянето на първия официален трейлър на филма социалните мрежи гръмнаха. Феновете, израснали с книгите на Хари Потър, са готови да дадат мило и драго за нова поредица от вселената на младия магьосник. За голяма радост на феновете продуцентската компания споделя, че целта на филма е да отговори на някои от най-пикантните въпроси. А именно как Волдемор е станал Волдемор.

    „Какво е накарало Том Ридъл да се превърне във Волдемор? Какво се случило през тези години и какво наистина се случило в Хогуортс, когато той се върнал? Има някакви намеци в книгите, които изобщо не са транспонирани във филмите. Много остава неизказано. Това е историята, която искаме да кажем: възхода на Тъмния Лорд преди Хари Потър и първата му смърт“, споделя компанията на официалния си уебсайт.

    Филмът започва със случилото се с Том Ридъл, след като той се дипломира от Хогуортс и напуска работата си в магазина „Боргин и Бъркс“. Също така включва разследването на загадъчната смърт на наследника на Хафълпаф, като същият предизвиква скандала с домашното духче. Тук се намесва наследницата на Грифиндор, Гриша Мак Лагън, която смята, че Том Ридъл е намесен в убийството.

    Едноминутният трейлър завършва с Том Ридъл и подготовка му да се изправи срещу наследницата на Грифиндор.

    Поръчките горе и вижте трейлъра на„Волдемор: Произход на Наследника“.


    0 0

    Джон Авилдсън, режисьорът на „Роки“ и „Карате кид“, почина на 81 години. Смъртта му бе потвърдена от неговия син Антъни пред американски медии. Авилдсън си е отишъл в петък, заради рак на панкреаса.

    „Роки“ – с участието на Силвестър Сталоун – стана най-печелившото заглавие за 1976 г., въпреки относително скромния си бюджет. Той спечели „Оскар“ за най-добър филм, Авилдсън също получи статуетка, за режисура.

    Джон Авилдсън снима също култовия „Карате кид“ от 1984-а, както и двете продължения, съответно от 1986-а и 1989-а. Негово дело е и Save the Tiger (1973), за който актьорът Джак Лемън получи единствения си „Оскар“.

    Площад Славейков


    0 0

    Рон Хауърд, направил „Шифърът на Леонардо“ (и няколко добри филма) е заменил Фил Лорд и Крис Милър, съавторите на „Lego: Филмът“, като режисьор на многоочаквания нов филм за Хан Соло от вселената на „Междузвездни войни“, съобщава „Гардиън“.

    Според „Холивуд Рипортър“, Хауърд е приел предложението два дни след сензационното уволнение на Лорд и Милър, предизвикано от „творчески различия“ с продуцентите от „Лукасфилм“. Някои медии твърдят, че част от проблема са сблъсъци със сценариста ветеран Лорънс Каздан.

    По думите на изданието, уволнението „е  шокирало Холивуд“ – защото, както се твърди, филмът бил ¾ заснет, като са оставали само още 3 седмици снимки – но сега вече са предвидени и още няколко седмици за преснимане. На Хауърд му предстои да се срещне с актьорите – сред които са Олдън Еренрайх като Соло и Доналд Гловър като Ландо Калрисиян – и да изучи вече заснетия материал.

    Хауърд е смятан за много сигурен режисьор, въпреки че последните му два филма – продължението на „Шифърът на Леонардо“ „Ад“ и „В сърцето на морето“ по Херман Мелвил – бяха сериозни финансови разочарования. Но все пак той е носител на „Оскар“ за най-добър режисьор с „Красив ум“ през 2002 г. и е снимал за „Лукасфилм“ доста доброто фентъзи „Уилоу“ през 1988 г. (освен това има малка актьорска роля във втория филм на Джордж Лукас „Американски графити“ пред 1973-та).

    Филмът за Хан Соло, който все още не е получил заглавие, е втората самостоятелна история от света на „Междузведни войни“ след Rogue One през 2016-а, а премиерата му е насрочена за 25 май 2018 г.

    Площад Славейков


    0 0

    Сексизмът дотолкова е завладял Холивуд, че напомня на расовата сегрегация от миналото. Това заяви актрисата Емилия Кларк от "Игра на тронове", предаде Ройтерс.

    В интервю за сп. "Ролинг стоун" звездата, прочула се с ролята на Денерис Таргариен,  се оплака, че много често тя е единствената жена на снимачната площадка и по правило нейните реплики са по-малко от тези на мъжете.

    "Чувствам се толкова наивна, като го казвам, но това е като да се пребориш с расизма", изтъква тя.

    "Вие знаете това, но един ден си казвате: "О, господи, така е навсякъде!" Отне ми наистина много време, за да бъда третирана различно. Но гледам наоколо, че това е всекидневният ми живот", допълва актрисата.

    Миналата година жените и момичетата са съставлявали само 29 на сто  от кастинга на стоте най-големи филмови продукции на САЩ.

    Емилия Кларк отбеляза, че в наши дни все още е важно образите на силни жени да бъдат пресъздавани на екрана, като този на нейната героиня Денерис Таргариен - кралицата, устремила се към Железния трон в сериала.


    0 0

    Снимка ЕПА/БГНЕС

    Кратък трейлър, който разкрива моменти от заснемането на 8-ия епизод на "Междузвездни войни", се появи в YouTube.

    Серията обещава шокиращи разкрития от миналото в продължението на сагата. Силата се пробужда с продължение на сагата „Междузвездни войни”, а това вече е предизвикало интереса на милиони.

    Премиерата на "Последните джедаи" ще е на 15 декември, но още сега можем да надникнем малко зад кулисите.

    Новият Епизод 8 продължава славата на Скайуокър с епично приключение, което отключва вековните мистерии на Силата и шокиращи разкрития от миналото.

     


    0 0

    Внимание! Текстът по-долу разкрива съществени детайли от сюжета на първи епизод от седми сезон на „Игра на тронове“!

    Е, дойде и пълното възмездие за Червената сватба, цели три сезона по-късно. Вярно, Аря Старк преряза гърлото на лорд Уолдър Фрей още преди 11 месеца, когато приключи последната порция епизоди от Вестерос, но сега – в началото на така очаквания нов сезон на „Игра на тронове“ (премиерата постави абсолютен рекорд по гледаемост с 16,1 милиона зрители във всички платформи, без да се броят пиратските сваляния), болезнено и поетично загина, удавен в собствената си кръв, всеки Фрей, помогнал за геройството да се изколят Старките в онзи толкова изненадващ, брутален (и отново – поетичен) момент. Какво разбрахме обаче от този първи епизод на новия „Игра на тронове“, в който Тирион не отрони нито дума?

    Да отбележим в началото, че авторите на сериала се бяха погрижили да не оставят нито един фен, полуфен или случаен зрител да се чуди какво става на екрана. Героите – от Аря до Церсей – някак непривично за образите си досега бяха доста обстоятелствените в речите си, за да припомнят минали събития от историята (отвъд първите 140 секунди, в които видяхме и ключови кадри от предишни сезони). Аря, превъплътена като Фрей, например внимателно описа Червената сватба, а на Джайм бе грижливо напомнено, че онзи, който сега иде с огромна армада от кораби и дракони, е брат им, убил баща им и пуснат да избяга от същия Кралеубиец.

    Колкото до Церсей, тя предвидливо вече е изрисувала на пода в една от залите в новото си кралство карта на цял Вестерос – и за да ни улесни максимално, се разходи из нея, показа ни къде се намират различните домове и ни напомни в какви отношения е с всеки от тях и защо. Всичко това е полезно (най-малкото спестява усилието да изгледаш отново около 60 часа „Игра на тронове“), но и показателно за стремежа на НВО да достигнат колкото е възможно по-широка аудитория, а не просто да градят бутиков шедьовър за най-закоравелите фенове.

    „Игра на тронове“ продължава да стои в актуалната тенденция в киното и телевизията женските персонажи да заемат все по-централно място в сюжета. Почти натрапливо го видяхме и в „Драконов камък“ – да, знаем, че Церсей Ланистър е безскрупулно чудовище, готово да премаже, отрови и взриви всеки на пътя си, но сега видяхме в нова степен пасивно-агресивната ѝ доминация над Джайм. Санса също отдавна не е малкото момиченце, което тъжно гледаше екзекуцията на  баща си в Кралски чертог, но сега открито се противопоставя на Джон Сняг и от спора им определено изглеждаше по-мъдрата и способна да достигне крайна победа от двамата (да, той продължава да е старият добряк и, както червеносата му родственица отбеляза, вероятно това скоро ще му изиграе лоша шега). В Севера се откроява и още една силна дама – лейди Мормонт, която ни спечели в предния сезон, а сега продължава с трийсетте си килограма да посрамва и унижава белязаните от битки корави стари лордове.

    Лейди Мормонт.

    Каква е политическата обстановка във Вестерос в момента всъщност? Церсей Ланистър контролира Кралски чертог. На изток от нея, в Драконов камък (изоставен от друг провалил се и посечен от жена мъж – Станис Баратеон) вече се установи Денерис Таргариен с драконите си. На юг е Елария Пясък с кръвожадните си изчадия. На запад е възхитителната стара дама Олена Тирел. А на север е тандемът Джон Сняг и Санса Старк, при който поне аз откривам повече здрав разум и тактически ум у Санса. Равносметката? Докато военният гений Джон всячески търси ходове срещу настъпващите (в прекрасно заснета снежна сцена в премиерата) Бели бродници (които вече си имат и великани), войната във Вестерос ще е между жени, тук-таме поддържани от силен, но подчинен мъжки образ (като – вероятно – за Церсей ще е Юрон Грейджой, чиято наглост и груби шеги поразително напомнят хладния имидж на Вини Джоунс).

    Отлична основа за предстоящ велик сезон

    Общото впечатление от откриващия епизод на седмия сезон е чудесно – вярно е, че той е преди всичко полагане на настилката, върху която ще се градят следващите серии, но дори въпреки това предложи отлично зрелище и загатна за ужасиите, които ни предстои да видим. (За сравнение – началото на шестия сезон далеч не беше толкова атрактивно.)

    Бе въведен и новият (явно главен) персонаж. Героят на носителя на „Оскар“ Джим Броудбент се оказа Архимайстера в Староград, с когото вземане-даване си има Самуел Тарли, произведен в разсилен. За пълничкия интелектуалец не се потвърдиха някои предположения, че няма да го гледаме много в седмия сезон. Напротив, той изглежда ще има централна роля в посрещането на немъртвата армия, след като още в премиерата намери богат източник на смъртоносното за Бродниците драконово стъкло (който, изключително изненадващо, е под Драконов камък). Сега Джон Сняг ще бъде уведомен за това и може би именно там ще се осъществи и срещата му с Денерис.

    Видяхме в епизодична сцена и Ед Шийрън*. Създателите на сериала ни убеждаваха, че появата му във Вестерос няма да е самоцелна и единствено продиктувана от любовта на Мейзи Уилямс към изпълнителя, но за момента изглежда точно така (дори без да отбелязваме факта, че в компанията на рицарите-певци Шийрън изглежда по-скоро като смотания аутсайдер и едва отронва по думичка към малката Старк). Лично аз не съм убеден, че ще видим отново рижавата физиономия на Шийрън, но дори това да се случи, се надявам поне да е влязъл в Списъка на Аря.

    Ед Шийрън с Аря Старк, малко след като е изпял песента си.

    Още няколко детайла, които си струват отбелязването: коцкарският поглед на Тормунд към Бриен (ако някой от двамата не бъде убит много скоро, със сигурност ще видим силно смущаваща сексуална сцена); Тирион не каза нито думичка (а той принципно не спира да говори) – нито пък пи (другото, което прави); Хрътката се проявява все повече като душа човек (и вече като че вярва в Червения бог); Берик Дондарион очевидно ще бъде централен образ във войната с Бродниците; Валът съвсем не изглежда сигурен, ако се съди по портата, през която влязоха Бран и Мийра.

    „Ще започваме ли“, нареди Денерис на Тирион пред масата за стратегии точно преди края на епизода. Звучи като отлично начало на сезона.

     

    * Песента, която Ед Шийрън изпълнява, всъщност е тясно свързана с вселената на „Песен за огън и лед“ – тя е за аферата на Тирион с проститутката Шае и се появява в третата книга от поредицата на Джордж Р. Р. Мартин, „Вихър от мечове“ (т.е. героят погрешно заявява, че това е нова песен). Писана е от Саймън Сребърния език и гласи (в превод на Валерий Русинов):

    И яхна той през улиците на града
    от своя хълм висок, 
    по криви улички и стъпала, 
    да търси въздишка на една жена.
    Че беше му съкровище безценно,
    тя беше негов срам и благослов.
    Че колко струват замък и една верига 
    пред женската целувка и любов.
    Че златните ръце са винаги студени, 
    но все са топли женските ръце.

     

    Площад Славейков


    0 0

    „Снежния човек“ е заглавието на новия британски трилър, екранизация по едноименния, издаван и у нас роман на Ю Несбьо. От днес можем да видим първия му трейлър.

    Майкъл Фасбендър е в ролята на антигероя Хари Хуле, полицейският инспектор, стигащ до ръба на лудостта в този смразяващ трилър, в който дузина жени изчезват необяснимо с първия сняг. Освен Фасбендър и Ребека Хендерсън в главните роли, сред актьорския състав проблясват и още няколко качествени имена – Тоби Джоунс, Дж. К. Симънс, Вал Килмър, Шарлот Генсбур, Клои Севини, Джеймс Д’Арси.

    Най-голямата надежда, че филмът ще бъде хубав и страшен, вдъхва името на шведския режисьор Томас Алфредсон, заснел „Покани ме да вляза” и „Дама, поп, асо, шпионин”. Може би си казвате „Какво по-хубаво от това?“. В такъв случай трябва да припомним, че първоначално за режисьор на The Snowman (все още филмът няма официално българско заглавие) беше определен Мартин Скорсезе. Това вероятно щеше да е още по-хубаво… но и настоящият вариант изглежда, че „Снежния човек“ е достатъчно, стилен, силен и смразяващ филм.

    За да разберем със сигурност,  ще трябва да изчакаме до 13 октомври – за това са насрочени световната и българската премиера на филма.

    Площад Славейков


    0 0

    Английският писател, чиито епични фентъзи романи „Хобит” и „Властелинът на пръстените” вдъхновиха блокбъстърите на Питър Джаксън, ще стане филмов герой на свой ред. Студиото „Чернин Ентъртейнмънт” и „Фокс Сърчлайт” са наели режисьора Доме Карусоки, за да заснеме историята на Толкин, съобщава британското Толкиново общество.

    Сценарият от Дейвид Глийсън и Стивън Бересфорд разказва за ранните години на автора. Останал сирак в самото на начало на ХХ в., младежът търси приятелство и творческо вдъхновение в компанията на подобните му съученици-аутсайдери. Оттук сюжетът продължава към Първата световна война, която разкъсва малката задруга. Опитът от тази трудна младост вдъхновява Толкин да се заеме с романите си.

    Филмът ще се нарича просто „Толкин”.

    Същевременно вече са започнали снимките на друга игрална продукция за автора. Заглавието е „Средната земя” и фокусът е върху самата война, както и върху отношенията на писателя със съпругата му Идит и животът им в Оксфорд.

    Разположеното във Великобритания Толкиново общество изразява задоволството си от нарастващия интерес към живота на популярния писател, но председателят на Обществото Шон Гънър се тревожи:

    „Прекрасно е, че се обръща все повече внимание на връзката между Толкин и Първата световна война. Да се надяваме, че филмите ще се основават на исторически факти. Боя се, че фантазната Средна земя ще бъде намесена по неподходящ начин за по-голям драматичен ефект”.

    Площад Славейков


    0 0

    „Нетфликс“ публикува трейлър на First They Killed My Father („Първо убиха баща ми“), драмата на Анджелина Джоли за живота под управлението на червените кхмери, съобщава „Гардиън“.

    Режисиран от Джоли, филмът е адаптация на едноименния мемоар на камбоджанската писателка и активистка Лунг Унг. Това е историята на едно дете, разделено насила от семейството си и принудено да стане войник, за да оцелее по време на геноцида, организиран от Пол Пот и неговите червени кхмери през 70-те години на ХХ век.

    Площад Славейков


    0 0

    Джоана Робинсън, Венити феър

    Внимание! Този материал разкрива важни детайли от сюжета на сериала „Игра на тронове“.

    В последния епизод на „Игра на тронове“ видяхме седем герои – Джон, Хрътката, Джора, Тормунд, Джендри, Берик и Торос – в битка, която просто няма как да спечелят. Това беше, както всеки предварително отбеляза, самоубийствена мисия. Седем мъже, колкото и да се тренирани в изкуството на войната, не могат да надделеят в сблъсък с цяла армия от мъртъвци. Само дето, в голямата си част, се случи точно това.

    С цялото ми уважение към Торос, всъщност пожертван беше най-малко известният от седемте персонажи. Разбира се, умно е го убиеш рано, тъй като без възкресителните му способности останалите герои (дори вече съживяваните като Джон и Берик) са уязвими. Но, оказва се, те не са. Всички картинки в социалните мрежи, които сравняваха групата със Седемте самураи или Великолепната седморка, сега изглеждат смехотворно. Историите на Самураите и Седморката имат такава тежест, защото героите им загиват доблестно в защита на невинните.

    Можем щедро да кажем, че имаше две големи жертви в шести епизод, но само ако назовете по име кой точно дракон на Денерис загина в битката. „Не-Дрогон“ не се брои. В интервю създателят на сериала Дан Вайс призна, че са разчитали силно на гибелта на звяра, която имала тежко емоционално въздействие, защото драконът е с Денерис от началото на сериала. Епизодът действително се опита да ни убеди, че смъртта на дракона е огромна трагедия – показа ни как героите, за които наистина ни е грижа, безпомощно го гледат да потъва в замръзналото езеро.

    Но, смехотворно, докато Вайс обясняваше в интервюто колко важен е „Не-Дрогон“ за Денерис, НВО излъчваше сцени с нея и Дрогон, защото той е единственият дракон, към когото сме я виждали действително, а не само на думи, привързана.

    Денерис с Дрогон – единственият дракон, с който демонстрира действителна привързаност.

    Каквото и да е цялостното влияние на убийството на този резервен дракон, жертвата на рядко появяващ се персонаж като чичо Бенджен е дори по-малка. (Защо, всъщност, той нямаше време да се качи с Джон на коня?) Както Дейвид Бениоф безполезно обясни в интервюто, което вече споменахме: „Просто няма време“. За сериал, който някога изгради репутацията си върху кръвожадното убиване на всекиго по всяко време, „Игра на тронове“ е изненадващо беззъб „на стари години“.

    Предпоследната година от седемсезонна поредица е точното място, в което главни герои трябва да измират като мухи. Особено ако се замислим върху изказване покрай оригиналната чернова на романа на Джордж Р. Р. Мартин. През 1993 г. той пише до издателя на „Песен за огън и лед“:

    „Героите невинаги ще са същите. Старите ще умират и ще се въвеждат нови. Някои от жертвите ще са симпатични, хора, през чиито очи сме гледали. Искам читателят да усеща, че никой никога не е в пълна безопасност, дори и персонажите, които изглеждат Героите. Напрежението винаги расте, когато знаеш, че всеки може да умре по всяко време“.

    Звучи ли като света на Вестерос напоследък? Това нежелание да се убиват важни персонажи е проблем на „Игра на тронове“ от известно време. Ключовите персонажи отново и отново се поставят в животозастрашаващи ситуации само за да избегнат смъртта. Това се случи два пъти на Джон Сняг само в „Битката на копелетата“ миналия сезон. И на Аря след поредица от жестоки наръгвания в стомаха. И на Джайм Ланистър при потъването в езерото съвсем скоро.

    Един от многото случаи, в които Джон Сняг бе изправен пред смъртта, но чудодейно спасен.

    В интервютата от епизода с битката между Брон/Джайм и Денерис/Дрогон Вайс и Бениоф гордо отбелязаха, че зрителите биха били разочаровани, ако някой от която и да е от двете страни загине. Но такъв тип напрежение поевтинява, ако никой в крайна сметка не страда наистина. И не, не можем да смятаме смъртта на Дикон Тарли за голяма загуба, когато в по-голямата част от сезона хората дори не бяха сигурни как се казва.

    Това ни връща към последния, шести епизод, където, пак и пак, герои, които сериалът не възнамерява да убива, са поставяни в невъзможни за измъкване ситуации – дали Тормунд ще е връхлетян и повлечен от мъртъвци, или Джора а-ха да се изпусне от Дрогон…

    Но най-вече Джон Сняг, който сякаш се удави в ледено езеро, потопен от враговете си. Дори и Кралят на севера трудно ще повярва на късмета си, че, противно на всичко, се оказа невредим, при това без никакво обяснение.

    Невероятното оцеляване очевидно е новият световен ред в „Игра на тронове“. Там вече бихме се изненадали, ако епизод с битка не завърши с deus ex machina: от Рицарите на долината, вездесъщия Брон, Денерис и драконите ѝ или Бенджен. Нещо повече – в последния епизод загинаха всички от диваците, които тръгнаха с Джон на самоубийствената му мисия, само и само да попълнят бройката на труповете. Фактът, че нито един от тях не остана жив, не е неочакван, но е доста скучен.

    Отрядът на Джон Сняг на самоубийствената си мисия – но сякаш бе ясно, че никой от важните му членове няма да загине.

    Ако Джон Сняг наистина е неубиваем на този етап, то сериалът трябва да спре да се преструва, че може да го убие и да започне да се разправя с други главни герои. Високият брой мъртъвци миналия сезон беше захранен най-вече от наскоро завърнали се персонажи, които имаха скромно екранно време преди да бъдат заличени. Оша, Черната Риба, Бейлон и, да, Рикон, всички бяха върнати само за да умрат. Странични герои, харесвани или не, като Олена, Пясъчните змии, Уолдър Фрей и двамата Тарли, са захранката на този сезон. И докато миналата година взривяването на септата изглеждаше голямо събитие, всъщност единствената значителна загуба там беше Марджъри Тирел.

    Бих казал, че единствените жертви в последните три сезона, които наистина бяха трагични, са Оберин Мартел в сезон 4 и Ходор (за чиято смърт знаем, че е била планирана от Мартин още в самото начало). Можем да изпитаме известна симпатия към Вайс, Бениоф и сценарния екип на „Игра на тронове“. Как да предложиш трогателна и неочаквана гибел в сериал, където 1) материалът, с който работиш, се изчерпва; и 2) сериалът ти се е прочул с фаталните си изненади. Наистина, как може да изненадаш някого в този момент?

    Да си спомним и съживяването на Джон Сняг, което все още сякаш няма трайни последици в света на „Игра на тронове“. Или пък (приветстваното) завръщане на Хрътката. Сандор Клегейн не умира и в книгите, но дали всички тези възкресения не правят смъртта да изглежда евтино във Вестерос – където тя беше най-силният коз? Сериалът по инерция разчита на очакването на зрителите, че всеки може да умре: и ни поднася невероятно развитие след невероятно развитие.

    Да се надяваме, че в последния си, наситен с битки, сезон „Игра на тронове“ ще започне да хапе отново. Шести епизод сега беше определено „вълнуващ“, но дали ни удовлетвори емоционално? Предполагам зависи от това доколко ни е грижа за Торос или Визерион – да, това е името на покойния дракон на Денерис, чието възкресение от Краля на нощта може да даде на сериала точно това, от което толкова имаме нужда.

    Площад Славейков


    0 0

    Кои са най-великите комедии на всички времена, потърси Би Би Си мнието на 253 кинокритици. Знайно е, че на жанра се гледа със снизхождение в историята на наградите „Оскар“ – от 89 победители в категорията за най-добър филм само 7 може да бъдат наистина наречени комедии: „Случи се една нощ“ (1934), „Не можеш да го вземеш с теб“ (1938), „Около света за 80 дни“ (1956), „Апартаментът“ (1960), „Том Джоунс“ (1963), „Ани Хол“ (1977) и „Бърдмен“ (2014).

    Но в Би Би Си не подценяват жанра и се заемат със задачата да изготвят класация топ 100 на комедиите. Поканени са 253-ма филмови критици – 118 жени и 135 мъже – от 52 държави на шест континента, на които е зададен следният въпрос:

    „Кои според вас са десетте най-добри комедии за всички времена?“

    Не се дефинира предварително какво точно е „комедия“, решението е оставено на критиците. Уточнено е единствено да дадат лично мнение, без да се съобразяват с общоприетите идеали за „величие“.

    Само три от седемте комедии - носители на „Оскар“, в крайна сметка достигат до класацията. Изненадващо е, че само няколко филма, заснети през XXI век, влизат в топ 100. Най-високо поставен от настоящото столетие е „Водещият“ от 2004-та (на 33-то място), най-скорошният е „Тони Ердман“ (2016), а най-старият – немият Safety Last! от 1923-та.

    Водачът в класацията е „Някои го предпочитат горещо“ на Били Уайлдър от 1959 г. Следва „Д-р Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“ на Стенли Кубрик (1964), а челната тройка допълва „Ани Хол“ на Уди Алън.

    Предлагаме ви първите двайсет заглавия в класацията. Целия списък можете да видите тук:

    Най-добрите комедии за всички времена

    1. „Някои го предпочитат горещо“, Били Уайлдър, 1959

    2. „Д-р Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, Стенли Кубрик, 1964

    3. „Ани Хол“, Уди Алън, 1977

    4. „Омагьосан ден“, Харолд Реймис, 1993

    5. „Патешка супа“, Лео Маккери, 1933

    6. „Животът на Брайън“, Тери Джоунс, 1979

    7. „Има ли пилот в самолета“, Джим Ейбрахамс, Дейвид Зукър и Джери Зукър, 1980

    8. Playtime, Жак Тати, 1967

    9. This Is Spinal Tap, Роб Рейнър, 1984

    10. „Генералът“, Клайд Брукман и Бъстър Кийтън, 1926

    11. „Големият Лебовски“, Джоел и Итън Коен, 1998

    12. „Модерни времена“, Чарли Чаплин, 1936

    13. „Да бъдеш или да не бъдеш“, Ърнест Любич, 1942

    14. „Петъкът на неговото момиче“, Хауърд Хоукс, 1940

    15. „Монти Пайтън и Свещеният граал“, Тери Гилиъм и Тери Джоунс, 1975

    16. „Великият диктатор“, Чарли Чаплин, 1940

    17. „Отглеждащ бебе“, Хауърд Хоукс, 1938

    18. „Младият Шерлок“, Бъстър Кийтън, 1924

    19. The Lady Eve, Престън Стърджис, 1941

    20. „Пламтящи седла“, Мел Брукс, 1974

    "Площад Славейков"


    0 0

    Седмият сезон на „Игра на тронове“ приключи и ще трябва да почакаме доста преди да видим финалния. Няма да сме напълно лишени от света на Вестерос обаче – поне за известно време. В понеделник НВО пусна първия от общо седемте епизода на новата си поредица, The Game Revealed (бел. ред. – „Тайните на Играта“).

    Пилотната серия е 14 минути, отразява премиерния епизод на седми сезон и може да се гледа безплатно онлайн. В краткия филм виждаме малко от Ед Шийрън, прекрасни кадри на Мейзи Уилямс (Аря Старк) с лицето на Дейвид Брадли (Уолдър Фрей) и множество примери за изключителния грим, който се използва в „Игра на тронове“ (най-вече при армията отвъд Вала).

    Епизоди ще излизат всеки понеделник в платформите HBO Now, HBO Go, HBO On Demand. Ще виждаме интервюта с актьорите и екипа, нова информация за случващото се във Вестерос и различен поглед към някои от най-важните моменти в изминалия сезон.

    Предлагаме ви първия епизод на минисериала.

    Площад Славейков


    0 0

    35-годишната Майсалун Хамуд, палестинска режисьорка, искала да "разбута нещата" с новия си филм. По всичко личи, че е успяла. Резултатът след излъчването на първия ѝ игрален филм е, че тя има издадена фетва, както и получава непрекъснати смъртни заплахи, разказва Би Би Си.

    Филмът разказва за три млади арабски жени, които делят апартамент в Тел Авив. Далеч от традициите и изискванията на семействата си, те се оказват в сложен сблъсък между свободния живот и ограниченията. Това е и името на филма In Between. 

    "Наивно е да се твърди, че не очаквах реакция, когато го снимах", обяснява Хамуд. После добавя: "Не знаех колко силна обаче ще бъде тя. Когато започнах да пиша тези образи знаех, че няма да минат тихомълком, но не съзнавах колко огромна ще е реакцията".

    Трите героини са Нур, на която предстои брак, но годеникът ѝ е религиозен лицемер, Салма, която мечтае да стане диджей и не може да каже на семейството си, че е лесбийка, и Лейла, която е успешен адвокат, но мечтае за партньор, който да е така либерален и независим като нея самата, и търпи разочарование.

    Филмът е сниман сред палестинската ъндърграунд сцена - група млади палестинци, които живеят в Израел и чрез музиката се опитват да си създадат нова културна идентичност. В него звучат и електронна музика на местни диджеи.

    Със сцени, в които има нощни клубове, вземане на наркотици и хомосексуалност, режисьорката признава, че досега подобни герои не са се появявали в палестинското кино. Добавя, че въпреки че отначало сериозно се е изплашила от вълната заплахи срещу нея и актрисите ѝ, тя държи на своя филм.

    "Ако правим неща, които си мислим, че хората искат да видят, тогава не правим изкуство, не правим кино",смята режисьорката.

    Хамуд е родена в Будапеща, родителите ѝ са палестинци, сега живее в Яфа в Израел. Нейният първи късометражен филм "Чувство за сутрин" е сниман за войната в Бейрут през 1982 г.

    Една от героините, Нур, идва от консервативния арабски град Ум-ал-Фам в Северен Израел. Хамуд разказва, че точно кметът на този град е първият, който остро реагира и обявява филма за "харам", т. е. за забранен.

    "Палестинското кино е много младо и няма много жанрове в него. Когато филмът се появи, имаше объркване дали е документален или игрален", казва режисьорката.

    Според нея, докато са го гледали, някои хора са решили, че е документален и затова и местните лидери са се почувствали засрамени и са тръгнали срещу него. Чуват се и призиви да се затварят кината, в които той ще се излъчва.

    "Така моят филм беше обявен за харам, беше издадена фетва и започнахме да получаваме смъртни заплахи",продължава Хамуд.

    Тя обаче смята, че няма лоша реклама.

    Все повече и повече хора идват да видят филма след шума около него.

    "Накрая той вече се показваше в кината месеци наред. Получих интересни отзиви и от мъже, и от жени",добавя тя.

    Досега In Between е номиниран за 12 награди Ophir, това е израелският еквивалент на оскарите. На фестивала в Кан тази година Хамуд получи наградата за най-голям млад талант от Движението на жените в киното, а Изабел Юпер нарече трите жени във филма "героини на нашето време".

    "Тези три жени представляват голям брой невидими жени, чийто глас досега не се е чувал в киното от тази част на света. Накрая филмът накара хората да говорят за това и аз съм много доволна",завършва Хамуд.


    0 0

    Джъд Лоу се присъединява към Ел Фанинг, Селена Гомес и Тимъти Шаламе за новия филм на Уди Алън, пише „Варайъти“, като се позовава на свои източници. Все още неназованият проект ще е третият филм, който режисьорът снима за „Амазон стидиос“ – компанията вече работи с него по Cafe Society и „Колело на чудесата“, чиято премиера предстои.

    Както се случва с всички продукции на Алън, на този етап не знаем нито заглавие, нито някакви детайли за сюжета. Според американското издание обаче ще става дума за любовна история. Не е ясно и каква ще е точно ролята на Джъд Лоу.

    Предстоящият филм на Уди Алън „Колело на чудесата“ ще бъде представен на Филмовия фестивал в Ню Йорк през октомври. В драмата участват Джеймс Белуши, Джуно Темпъл, Джъстин Тимбърлейк и Кейт Уинслет, а сюжетът се развива през 50-те години на миналия век на Кони Айлънд.

    Джъд Лоу в момента снима продължението на „Фантастични животни и къде да ги намерим“, където играе младия Албус Дъмбълдор – магьосникът на старини е бил изиграван от Ричард Харис и Майкъл Гамбън в поредицата за Хари Потър. Очаква се актьорът да участва и в третия „Шерлок Холмс“ като Уотсън на „Уорнър брос“.

    "Площад Славейков"


    0 0

    „Слава“ на режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов е българският кандидат за „Оскар“, научи „Площад Славейков“. Заглавието бе избрано в Националния филмов център (НФЦ) от комисия от 7 специалисти, оглавявана от Александър Грозев. „Слава“ ще бъде предложен за най-престижната кинонаграда в категорията „Чуждоезичен филм“.

    До гласуването в НФЦ бяха допуснати десет филма – „Безбог“, „Пеещите обувки“, „Семейни реликви“, „Никой“, „Бензин“, „Воевода“, „Летовници“, „Сексакадемия: мъже“. „Слава“ получи 14 точки, следван от „Безбог“ с 10 точки.

     

     

    От появата си „Слава“ триумфира на редица международни фестивали, за него „Ню Йорк таймс“ написа, че е „впечатляваща, забавна кинопритча, заснета и монтирана в обезоръжаващ, документален стил“.

    Вторият филм на Петър Вълчанов и Кристина Грозева е също толкова добър, колкото и предишният, „Урок“ (2014). Или малко повече, коментира в „Площад Славейков“ авторът ни за кино Емил Георгиев. Напук на всички внушения и клишета за липсата на пари, талант и възможности за снимане в България – особено на млади автори, Грозева и Вълчанов за две години направиха два филма, приети добре навсякъде по света. Има ли у нас други режисьори, постигали нещо подобно през последните 25 години?

    "Площад Славейков"


    0 0

    Преходът от зоната на повърхностните летни филми към просторите на престижното есенно кино ще бъде маркиран официално със световната премиера на „Блейд Рънър 2049“. Няма капка преувеличение в съобщението, че това е едно от най-чаканите продължения в историята. „Блейд Рънър 2049“ излиза 35 години след оригинала „Блейд Рънър“, който днес се смята за едно от най-важните, влиятелни и впечатляващи произведения на седмото изкуство.

    Пътят на първия филм към световната съкровищница на киното и авангарда на западната визуална култура представлява невероятно приключение. „Блейд Рънър“ е толкова специален филм за толкова много хора по света, че мнозина очакват премиерата на продължението със смесени чувства. За тях оригиналът е перфектна творба – жанров бленд между научна фантастика, киберпънк и film noir с изумителен сценарий, великолепна режисура и иконични актьорски изпълнения. Няма как да бъде надминат, мислят си те, но едва ли целта е да бъде надминат. Режисьорът на новия филм Дени Вилньов („Враг“, „Сикарио“) е един от най-талантливите визионери на нашето време и дори ако успее само да доближи и да се докосне до магията на „Блейд Рънър“ от 1982-ра, това трябва да се смята за триумф.

    Сънуват ли андроидите електроовце

    В крайна сметка излизането на „Блейд Рънър 2049“ е прекрасна отправна точка към богатия, вълнуващ и вдъхновяващ свят на първия филм и дава повод на ценителите на киното да се потопят отново в пещерата на чудесата, изработена от оригиналния екип точно преди 35 години.

    „Блейд Рънър“ е режисиран от британеца Ридли Скот, който в началото на 80-те вече си е изградил репутация на изключителен майстор след глобалния успех на модерната хорър класика „Пришълец“ няколко години по-рано.

    Лентата е екранизация по книгата „Сънуват ли андроидите електроовце“ на легендарния фантаст и виртуоз в изкривяването и деформирането на реалността по възможно най-хващащия за гърлото и интелектуално ангажиращ начин Филип К. Дик. В България филмът първоначално се разпространява със заглавието „Ловец на хуманоиди“, но през последните години в медийния жаргон и сред феновете на филма се налага оригиналното изговаряне, изписвано с български букви – „Блейд Рънър“.

    Филмът се отваря с монументалната синтетична музикална магия на Вангелис и футуристични кадри на Лос Анджелис от 2019 година. Мощната корпорация Tyrell е създала андроиди от ново поколение. Във филма те са наричани репликанти. Официалното им наименование е „Нексус-6“. Репликантите разполагат с висок интелект и внушителна физическа сила – по същество те превъзхождат повечето човешки същества. Това се оказва и тяхна присъда. Те са пращани на най-опасните места в Космоса с мисията да участват в проучвания, колонизации на нови светове и тежка, непосилна за хората работа извън Земеята. След избухването на бунт на андроиди техният достъп до нашата планета окончателно е забранен. Всеки репликант, промъкнал се на Земята, е осъден на смърт. Към полицията са създадени специални отряди от ловци на андроиди, наричани още и blade runners.

    Харисън Форд в една велика роля

    Група от шестима репликанти отвлича космическа совалка, избива пътниците и екипажа и се отправя към Земята. Целта на хуманоидите е да намерят своя създател Елдон Тайлър. Той трябва да удължи живота им, проектиран от дизайнерите да бъде само четири години.

    С времето тези продукти на софистицирано биоинженерство започват да придобиват емоции. Те не се чувстват машини, а човешки същества. Оттам се пораждат гладът за свобода, автономност и стремежът за борба с тиранията.

    Райън Гослинг и Харисън Форд, „Блейд Рънър 2049“, 2017 г.

    Харисън Форд прави една от най-великите си роли в иконичния образ на Рик Декард – бивш ловец на андроиди. Полицейският капитан Браянт го принуждава да се заеме със случая на репликантите, които са направили неуспешен опит да проникнат във вътрешността на корпорацията. Декард няма избор, поема задачата и отново се потапя в един свят, където границата между хора и репликанти изглежда невероятно размита.

    Създателите на андроиди имат специален тест, който определя дали си човек или хуманоид. В процеса на търсене на избягалите андроиди  Рик Декард e силно привлечен от асистентката на създателя на корпорацията, която се казва Рейчъл (Шон Йънг) и се оказва нова версия репликант, която е била снабдена с истински човешки спомени и мисли себе си за истински представител на вида хомо сапиенс.

    Междувременно от издирваните хуманоиди са останали само двама – Рой Бати и Прис – велики роли съответно на Рутгер Хауер и Дарил Хана. Те се свързват с генетичния дизайнер Джей Еф Себастиян. Чрез него Бати успява да се добере до самия Тайлър, но той не може да му помогне. Процесът на стареене на клетките, заложен в генетичната програма на репликантите, се оказва необратим. Отчаян, Рой Бати убива създателя си и Себастиян. Връщайки се в дома на умъртвения от него дизайнер, той разбира, че Прис е била убита от Рик Декард. Това пали искрата на финалната и легендарна битка между Рой Бати и Рик Декард. Между хуманоида и ловеца на хуманоиди. Краят е красив, тъжен, поетичен, двусмислен, великолепен.

    Като сълзи в дъжда

    Тук е мястото и на могъщия и меланхоличен монолог на репликанта Рой Бати, който завършва с вече легендарните думи:

    All those… moments… will be lost in time, like tears… in… rain.

    „Всички тези... моменти... ще бъдат погубени във времето, като сълзи... в... дъжда“ – изключително въздействащо екзистенциално откровение, което става символ на цялата естетическа и идейна сила на „Блейд Рънър“. Реплика толкова човешка и автентична, а  произнесена от андроида Рой Бати – това бижу на биоинженерната индустрия, доминираща мрачно-красивия футуристичен пейзаж на произведението. Холандският актьор Рутгер Хауер изиграва Рой Бати със смес от заплашителност и деликатност и го превръща в един от най-интригуващите персонажи в киното.

    Кадър от оригиналния „Блейд Рънър“, 1982 г.

    „Блейд Рънър“ е филм, който оперира на много нива – от конвенциите на film noir през кодовете на научната фантастика и тропите на трилъра до отгласи от древногръцката философия и библейската образност. Произведението черпи вдъхновение от историята и други художествени творби, обединява високото изкуство с масовото развлечение.

    „Блейд Рънър“ борави с богат религиозен символизъм, като в същото време представлява пророческа медитация за влиянието на технологичния прогрес върху човешкото общество. Тъканта на филма е изградена от напрежението между минало, настояще и бъдеще. Режисьорът сър Ридли Скот описва собствения си филм като „изключително мрачен – буквално и метафорично – и със странно усещане за мазохизъм, едно изследване на болката“.

    Друг мотив на „Блейд Рънър“ е параноята, пораждана от силата на могъщи корпорации в едно общество, където е невъзможно да се скриеш и вечно си наблюдаван. Лъчи от светлина пробиват през дъждовния урбанистичен пейзаж и осветяват пъстрия подземен свят на футуристичен Лос Анджелис. Филмът рисува дистопична картина, в която синтетични животни заменят изчезналите оригинали, а хората търсят ново начало извън пределите на планетата.

    Сякаш бе вчера

    Усещането за несигурност е ключово за атмосферата на „Блейд Рънър“ и играе ролята на неизменна характеристика на човешкото съществуване. В един момент зрителят започва да се пита кой е човек и кой репликант. Границата е размита напълно съзнателно.

    Първоначално филмът е приет със смесени реакции, но с времето се превръща в едно от най-влиятелните произведения на американското кино. Това е един от малкото представители на фантастичния жанр с такова значение едновременно в домейна на поп културата и висшите пространства на академичното писане. Стотици сериозни анализи за филма се появяват в престижни научни журнали в годините след премиерата на „Блейд Рънър“. Това е едно от най-дискутираните, деконструирани и анализирани произведения на седмото изкуство. Една класика с огромно естетическо и идейно внушение. Филм, който отлежава като качествено вино и става по-добър с възрастта.

    Можем само да стискаме палци идващото продължение „Блейд Рънър 2049“ да се докосне до  мрачната магия на оригинала и да напомни защо 35 години по-късно филмови ценители от целия свят продължават да говорят за първия филм така, сякаш е излязъл вчера.

    -----

    Този материал е публикуван в новия брой (септември) на списание "Клуб Z". Още текстове от списанието можете да прочетете, като проследите този ЛИНК.


    0 0

    Британският актьор Колин Фърт, който често влиза в ролята на типичен англичанин, вече е италиански гражданин, заяви вътрешният министър на Италия, цитиран от „Ройтерс“.

    „Прочутият актьор, спечелил „Оскар“ за филма „Речта на краля“, е женен за гражданка на държавата ни и често е заявявал любовта си към страната ни“, се посочва в официално изявление на властите.

    Самият Фърт коментира, че остава с двойно гражданство, като добавя, че съпругата му, родена в Италия, ще кандидатства за британски паспорт.

    „Никога не сме мислили за различните си паспорти. Но сега, с цялата несигурност около нас, мислим, че е разумно да са еднакви“, посочва актьорът в изявление, като очевидно препраща към Брекзит – референдума от миналата година, в който Великобритания реши да напусне Европейския съюз.

    Колин Фърт е женен за италианската филмова продуцентка Ливия Джилиоли от 1997 г. Семейството живее с двамата си сина на Острова. За разлика от други страни в ЕС, Италия и Великобритания позволяват двойното гражданство.

    „Съпругата ми и аз сме изключително горди със страните си“, добавя още Фърт.

    "Площад Славейков" 


    0 0

    „Вездесъщият“ получи голямата награда на 35-ото издание на фестивала за български игрален филм „Златна роза“. Творбата на режисьора Илиян Джевелеков получи отличието на церемония в събота вечерта във Варна. 

    „През окото на вездесъщата камера филмът оголва самотната човешка душа в студения свят на съвременните технологии“, обоснова решението си журито.

    Екипът на „Вездесъщият“ – продуцентите Матей Константинов, Илиян Джевелеков и Георги Димитров („Мирамар филм“), режисьорът Илиян Джевелеков, сценаристите Матей Константинов и Илиян Джевелеков, операторът – получиха и наградата „Дани Лернер“ в размер на 50 хил. евро в услуги в „Ню Бояна Филм Студиос“, както и 5 хил. евро в брой за реализацията на следващия си пълнометражен проект.

    „Вездесъщият“ следва донеслата зрителски успех формула на предишната продукция на режисьора „Love.net“: социално послание, груби емоционални сблъсъци в елегантна обстановка, драма, секс и комбинация от звезди и изгряващи млади актьори.

    Още една голяма награда „Златна роза“ на фестивала бе връчена на голямата ни кино-театрална роза – актрисата Татяна Лолова, за цялостен принос.

    „Златна роза“ за дебютен пълнометражен филм бе дадена на филма „Радиограмофон“ на режисьора Рузие Хасанова. Журито присъди Диплом на режисьора Ясен Григоров и творческия екип на филма „Лили Рибката“ – „за благородните им усилия в трудната област на детското кино“.

    Специалната награда на журито бе присъдена на филма „Посоки“ с продуценти Стефан Командарев и Катя Тричкова („Арго Филм“), режисьор Стефан Командарев, сценаристи Симеон Венциславов и Стефан Командарев, оператор Веселин Христов.

    „Филмът пресича с болка посоките на българското всекидневие, които водят от драмите на битието към Терминал 1 и 2“,гласи мотивацията на специалистите.

    Журито за пълнометражни игрални филми бе в състав: председател – проф. д.н. Божидар Манов (кинокритик, журналист и преподавател), Яна Маринова (актриса), Людмил Станев (писател, сценарист и драматург), Георги Тошев (журналист и продуцент) и проф. Станимир Трифонов (режисьор).

    Голямата награда „Златна роза“ за късометражен филм получи „Корабът Слънчоглед 1“ – „за кинематографичен взрив, емоционално вълшебство и необуздана дързост в лицето на автора Васил Горанов“.

    В журито за късометражно кино председател бе Мартина Вачкова (актриса), а останалите в комисията бяха Геновева Димитрова (кинокритик) и Димитър Коцев–Шошо (режисьор).

    Освен голямата награда, за късометражно кино бяха присъдени и два Диплома – на филма „Дупка“ на режисьора Джонатан Хайделбергер – „за нежно разказана история с вълнуващо изведени образи“, и на филма „Нощите на един самотен вестоносец“ на режисьора Андрей Кулев – „за визуално съвършенство“.

    Специалната награда на град Варна получи екипът на филма „Врагове“ на режисьора Светослав Овчаров.

    За най-добър режисьор бе посочен Илиян Метев за филма „3/4”, отличието за най-добър сценарий взеха Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова и Тео Чепилов за филма „Дъвка за балончета“, наградата за операторско майсторство получи Ненад Бороевич за филма „И после светлина“.

    „Златна роза“ за най-добра женска роля си поделиха Теодора Духовникова („Вездесъщият“) и Ирини Жамбонас („Посоки“). Велислав Павлов триумфира с „Розата“ за ролята си във „Вездесъщият“.

    Наградата на Съюза на българските филмови дейци отиде у Васил Горанов за филма „Корабът Слънчоглед 1“. Призът на гилдия „Критика“ към СБФД бе присъден на „Вездесъщият”, наградата на публиката получи отново „Вездесъщият”. „Посоки“ на Стефан Командарев бе отличен от акредитираните журналисти.

    Площад Славейков


    0 0

    Официалният трейлър на "Междузвездни войни" VIII - "Последният джедай" излезе тази нощ.

    Две минути и половина разкриват доста от дилемите в следващата серия от легендарната космическа поредица. Не е случайно, че режисьорът Райън Джонсън каза, че може би не е добра идея да се гледа.

    Но освен това е страхотен, добави Джонсън. И е прав.

    Това е и последният филм на Кери Фишър, която почина през миналата година след края на снимането. Малко кадри от нея ще видим и в последния от поредицата, който излиза през 2020 г. 

    А "Последният джедай" е с премиера 15 декември. 

    Ето и трейлъра:

     

     


(Page 1) | 2 | 3 | newer