Филмовият свят претърпява драматични трансформации. Комерсиалното мейнстрийм кино смело е поело по пътя на окончателното си креативно обезличаване. Това, разбира се, се случва в богат контекст, който включва агресивните атаки на стрийминг платформите срещу самата идея да се ходи на кино, регресиращия масов вкус и възхода на престижните телевизионни сериали.

Изправена пред тези предизвикателства, киноиндустрията мутира в едно масивно пространство за създаване и разпространяване на франчайзи – множество различни студийни структури от свързани помежду си филми, които разчитат на по-силна разпознаваемост и повторяемост. Едни и същи теми, сюжети, визуални решения, персонажи, завръзки, развръзки и маркетингови кампании. Филмите все повече и все по-често стават копия един на друг.

Смазване на различното

Разраства се индустриалният фетиш за продуцирането и промотирането на обединени и сплотени филмови вселени, които се конкурират, но не предлагат нищо ново и смазват всичко различно, което не може да се превърне в лукративен и сакрален франчайз.

Да направим една обиколка из съвременния мейнстрийм филмов пейзаж. Какви заглавия доминират разпространението, рекламния дял, боксофиса? Почти всички важни филми не са самостоятелни, автономни произведения, а представляват само части от все по-големи поредици. Тези поредици поглъщат всичко наоколо и смучат целия креативен кислород в Холивуд, а оттам орязват рязко избора на публиката в глобализираните киносалони.

Най-успешните продукции през последните няколко години се числят към няколко франчайза: супергеройските филми на „Марвел“, супергеройските филми на ДиСи, новите епизоди и свързаните с тях допълнителни заглавия към подновената сага „Междузвездни войни“, автомобилната сапунка „Бързи и яростни“, ‚Х-мен“, „Стар Трек“, ‚Карибски пирати“, „Джурасик свят“, свързаните филми за чудовища на „Леджендъри“, а отскоро и свързаните филми за чудовища на „Юнивърсъл“, „Планетата на маймуните“, както и няколко анимационни франчайза като „Колите“ и „Аз, проклетникът“.

Всяко голямо филмово студио желае да има поне един успешен и продължителен франчайз в портфолиото си. Колкото са повече, толкова по-добре. Никой вече не мисли за самостоятелни автономни филми, които не са част от по-голяма търговска стратегия. Всичко трябва да има потенциал за продължения под някаква форма – било то директни или като нови заглавия за някои от поддържащите персонажи.

Комиксът потопи всичко живо

„Марвел“ и ДиСи имат намерение да наситят пазара още повече с продукти от богатите си комиксови портфолиа. Преди вълната от комиксови екранизации да потопи всичко живо, беше нормално на година да излиза по един голям такъв филм. Днес се забелязва шесткратно увеличение и на всеки два месеца в кината акостира по нещо от франчайзите на „Марвел“, ДиСи или друга компания с права върху някакви комиксови спергерои.

„Междузвездни войни“ също не се задоволи да пуска по един нов епизод на две години. От „Дисни“ решиха да правят странични, но прикрепени към митологията заглавия. Такъв беше огромният хит Rogue One, такива ще са самостоятелните филми за Хан Соло и други образи от основната поредица.

Това е манията за създаване на „споделена филмова вселена“. Един общ пейзаж на свързани филми, в които най-важно е количеството информация, а не качеството на киното. Холивуд прави нещо като повторение на модела на комиксите и телевизионните сериали, но с грандиозния мащаб на големите киносъбития, където всяка отделна част от франчайза и споделената вселена струва между 100 и 200 милиона долара за изработване и още толкова за рекламиране.

Вкусът на масовата публика също е очевидно ориентиран към поглъщането на максимално количество информация, а не към филтрирането на качествени културни продукти.

Публиката се интересува дали еди-кой (си) техен любим персонаж ще си има самостоятелен филм, дали този филм ще съдържа определени елементи от комикса, играта или фентъзи книгата, по която е направен. Феновете се замерят с тривиални детайли, спорят за количествените измерения на отделните франчайзи. Отмира разговорът за идеи.

Залезът предстои

През 1972 година „Кръстникът“ става най-гледаният и печеливш филм за времето си. Това е колосално качествена близо тричасова драма за пораснали с много диалози, психологическа дълбочина и бавно загръщане на историята.

Днес е буквално невъзможно толкова сериозен и солиден филм да постигне такъв масивен финансов успех. Културният климат е екстремно изменен, и то към много по-лошо. Днес колективното зрителско въображение не би се вълнувало от Шекспировите измерения на трагедията на Майкъл Корлеоне, а по-скоро се интересува от това дали Човека Паяк ще се появи в новия филм за Железния човек като гостуващ супергерой и колко планети ще има в новия „Аватар“.

Положението със сигурност е зле, но на хоризонта се задават очертанията на надеждата за промяна. В индустрията все повече се говори за очевидното пренасищане с поредици и свързани, обединени от фетиша към информация, филми и за така нареченото франчайз изморяване.

През 2017-а станахме свидетели на множество провали на продължаващи и потенциални поредици. Високобюджетните предложения „Мумията“ с Том Круз и „Трансформърс 5“ на Майкъл Бей откровено разочароваха финансово. Това вдъхнови написването на няколко анализа за предстоящия залез на франчайз модела.

Скорошните провали сякаш възвестиха колективна въздишка на отегчение в средите на потребителите на масови филмови продукти. От друга страна, някои анализатори припомнят, че най-гледаните филми все още са предимно комиксови екранизации или продължения и това, че някои от тях се провалят, няма как да сгромоляса целия модел. Или поне не скоро. На едно място предвиждаха, че специално манията по супергеройски филми ще започне да линее след първото десетилетие от нейното започване, както се е случвало с определени жанрови трендове през годините. Официално сегашната епоха на комиксова обсесия стартира през 2008-а с „Железния човек“. Оттогава само филмите на „Марвел“ са донесли на 12 милиарда долара от продажба на билети, да не говорим за мърчандайзинга. Но скоро действително може да се усети чувствително охладняване на зрителската маса към продължаващите предложения от разширяващите се споделени филмови вселени.

Засега обаче фактите са на страната на решението на Холивуд да продължава да инвестира в поредици и да се опитва да екранизира всякакви вече съществуващи – в литературата, в компютърните игри или в други медиуми – идеи, които да могат да дадат начало на нови и нови сериализирани филми. Тази експанзия ще продължи поне до края на десетилетието. Календарът на филмовата индустрия е изпъстрен с обявени франчайз заглавия. От всевъзможните супергерои през нови епизоди и свързани филми от „Междузвездни войни“ до поредните „Бързи и яростни“.

Потъващ остров

В дебелата сянка на обединените корпоративно-филмови вселени остават наистина интересните самостоятелни предложения. Те от своя страна стават все по-малко. Продуценти, сценаристи, режисьори, актьори – критична част от хората в този бизнес вече са се ориентирали към модела и желаят имената им да бъдат прикрепени към някакъв успешен франчайз. Това означава няколко години на сигурни високи доходи и медийно внимание.

Пространството за не-франчайз филми се смалява като потъващ остров, заобиколен от прииждащи океански води. Това нямаше да е чак толкова голям проблем, ако доминиращите поредици съдържаха интересно и вълнуващо кино. Те обаче са банални и изморителни. Нещо като културния еквивалент на джънк храната, но с огромни средства, инвестирани в тях.

Киното не може да бъде просперираща форма на художествено изразяване, ако се сгъсти до редица конкуриращи се филмови поредици.

Ценителите може да се надяват, че франчайз умората действително ще настъпи в пълна степен и индустрията ще ограничи производството на свързани филми за сметка на автономни и оригинални заглавия.

Провалът на поредиците ще бъде успех за киното.

----

* Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през август т.г. Поради непреходната му стойност ви го предлагаме днес и тук. Още текстове от същия автор можете да прочетете, като проследите този ЛИНК.

Руският режисьор Юри Биков, заснел сериала „Спящите“ – посветен на конфронтацията между руските и американски специални служби, заяви, че смята да напусне киното, съобщава Би Би Си.

„Предадох прогресивното поколение, което искаше да промени нещо –признава Биков в обръщение в социалната мрежа „В контакте“. – Аз съм слаб, съмняващ се човек, чиято дезориентация в момента доведе дотам, че най-добрите умове на страната, окончателно се отвърнаха от мен. Не мога да кажа, че не съм разбирал с какво се заемам, но очевидно не осъзнавах напълно колко непростимо е да бъдеш недостатъчно точен, честен и акуратен с темата в сериала „Спящите“.“

„Стотици честни хора страдат от режима и произвола на властта, която аз се опитвам да защитавам с този сериал. Желанието ми да допринеса срещу Оранжевата революция в страна, основана на патриотизма, е похвална цел, но напълно архаична. Хората са длъжни да протестират и да настояват за справедливост, в противен случай няма да има никаква промяна“, пише Биков.

Според режисьора след извършеното той „вече не може да бъде публична фигура с почитатели“.

„Налага ми се да изляза от светлината на прожекторите задълго – и то не толкова, за да бъде забравено какво направих, а за да не дразня и обърквам хората, които вярвят, че у нас нещо може да се промени“, признава Биков.

Режисьорът обещава да завърши работата си над вече започнатия филм „Завод“, но уточнява, че той вероятно ще му е последният. И поднася извинения на почитателите на предишните си филми.

Сериалът „Спящите“, заснет по сценарий на Сергей Минаев, разказва за конфронтацията между руските и американски спецслужби. В него фигурират агенти на ФСБ и ЦРУ, опозиционен журналист, борец с корупцията, американски специалист по „цветни революции“ и предател в руското Министерство на външните работи. Сериалът върви по Първи канал.

Веднага след излизането на първия епизод на „Спящите“ зрители в социалните мрежи започнаха да критикуват сериала и да обвиняват авторите му в пропаганда. Недоумението им бе предизвикано най-вече от факта, че режисьор на „Спящите“ е Юри Биков – автор на остро социални филми като „Глупак“ и „Майор“, изобличаващи корупцията и чиновническия произвол в Русия.

В същото време Биков неведнъж е изказвал мнение, че срещу Русия се води геополитическа борба и се е определял като „човек с не много либерални възгледи“.

В интервю за тв канала „Дождь“, излъчено на 10 октомври, режисьорът обяснява, че се е заел с работата над „Спящите“, защото „смисловият и зрителски товар на проекта приблизително отразява неговите възгледи“. Едновременно с това Биков не отрича, че в сериала е „заложена определена задача“.

В разговор в радио BFM от 12 октомври Биков признава, че вълната от критики, изсипала се върху него, го безпокои.

„Честно казано, това, което се случва сега, ме притеснява. Ще видим дали ще ме сломи или не“, признава режисьорът.

"Площад Славейков" 

Оливър Стоун призова президента Тръмп да спази думата си и да публикува всички документи, свързани с убийството на Кенеди.

„Вчера се очакваше да бъдат разсекретени над 3100 документа, 25 години след приемането на Закона за Дж.Ф.К.[…] – написа режисьрът в профила си във фейсбук. – Но ЦРУ все още се опитва да задържи процеса, като твърди, че част от тези документи още трябва да останат секретни, 54 години след убийството на Кенеди. Те чакаха до последния ден да подадат обжалване, сред като още преди три месеца знаеха, че днес е крайният срок. Декласифицирайте всичко“.

Стоун отправя призива си във фейсбук, а Тръмп обяви намерението си в туитър.

Тръмп е готов да отвори досиетата за убийството на Кенеди

Точните думи на президента Тръмп бяха:

„При получаване на допълнителна информация ще позволя, като президент, да се отворят отдавна блокираните и класифицирани документи по убийството на Дж.Ф.К.“.

Не че Доналд Тръмп винаги спазва обещанията си, но в случая трудно може да бъде упрекнат: той наистина е получил допълнителна информация и от ЦРУ са поискали някои документи (около 1%) да останат тайна още известно време. Предвид (справедливите или не) скорошни обвинения срещу Тръмп, че издава държавни тайна на руския посланик, постъпката му е разбираема. А може да има и други, обективни причини за запазването на някои тайни.

Оливър Стоун, както знаем, е автор на няколко велики игрални филма, и човек, склонен да се възхищава на авторитарни лидери и южноамерикански диктатори. Той си има още една слабост – конспиративните теории (който се интересува повече – да види филма и книгата му, издадена и у нас, „Премълчаваната история на САЩ“).

От друга страна в американската история има някои събития, които поради стечение на обстоятелства и поведението на властите просто няма как да не предизвикат конспиративни обяснения. Най-яркият такъв случай е убийството на президента Кенеди – която изглежда е и една от най-любимите конспирации на Оливър Стоун.

Президентът Тръмп обяви на 21 октомври, че ще разпореди разсекретяването „дълго блокираните класифицирани документи по убийството на президента Кенеди“.Създаде се впечатление, че това е негово решение, но всъщност беше отдавна планирано разсекретяване. През 1992 г. Конгресът прие Закон за събраните данни за убийството на Дж.Ф.К., според който Националният архив трябва да ги направи общодостъпни след 25 години. Двадесет и петте години изтекоха на 26 октомври 2017 г.

Оливър Стоун има пълно право да пита. Без този закон документите по делото за убийството на Кенеди щяха да останат секретни до 2029 г. Законът, подписан от тогавашния президент Джордж Буш-баща – изтегли датата значително по-рано. Защо? Според мнозина наблюдатели главно по една причина: американците видяха един филм – „JFK“ на Оливър Стоун.

През 1991-ва Оливър Стоун предизвика фурор с JFK – завладяваща силно конспиративна история с почти документално звучене за това, което (според Стоун)може би наистина се е случило в Далас. Кевин Костнър е в ролята на Джим Гарисън, окръжен прокурор в Ню Орлиънс, чието разследване за убийството разкрива заговор далеч по-сложен от версията на официалното разследване за самотния стрелец.

Филмът се опира на много алтернативни факти и измислици, за да създаде своя наратив, заради което бе атакуван в медиите, макар Стоун да твърди, че е основан на задълбочени разследвания, и продължава да защитава идеята, че в официалното разследване на покушението има нещо гнило.

Но хората гледаха JFK, който получи 8 номинации за "Оскар", включително за най-добър филм, режисьор, сценарий… Незавидимо дали наистина има нещо гнило, или не, съмнението остава. Дори Дж. Едгар Хувър, тогавашният директор на ФБР, се опасява, че хората няма да повярват на властите, след като на втория ден след смъртта на Кенеди вече заловеният му убиец Лий Харви Осуалд е застрелян от умиращ от рак и свързан с мафията човек.

Съмнението няма да изчезне преди всички документи, събрани около убийството на Кенеди, не бъдат декласифицирани и публикувани. А най-вероятно и след това.

Площад Славейков

"Да няма цигани, турци и евреи.. Ако ще идват, да е за ден-два и да си заминават за техните държави."

Това е разбирането за идеалния свят на един от младежите, които обхваща филмът на Адела Пеева "Да живее България".

Друг казва многозначително:

"Тепърва ще трябва да се съобразяват с нас..."

Лентата фокусира вниманието на обществото към възраждането на екстремния национализъм у нас. В продължение на три години е проследено развитието на няколко младежи от София, Стара Загора и Пловдив с подчертано патриотично чувство, които определят себе си като патриоти и по-често като националисти. Водени от патриотични чувства и желание да утвърдят собствената си идентичност, тези млади хора прекрачват тънката граница между патриотизма и откровения национализъм, пише БГНЕС.

Безразличието или нескритата подкрепа на „възрастните“ ги лишават от коректив, а това означава, че в България днес расте поколение, склонно към шовинизъм и агресивен национализъм. Всички те смятат, че бъдещето им принадлежи. Въпросът е обаче: какво бъдеще да очакваме ние?

И още: Къде е границата между патриотизма и национализма? Кога и как започва осъзнаването в патриотизъм и как – в национализъм? Кой спомага за това осъзнаване: учители, родители, приятели, културни дейци, местното управление? Сценарист и режисьор на "Да живее България" е Адела Пеева. Лентата е копродукция с БНТ и се осъществява с подкрепата на "Националния филмов център" и Програма "Култура" на Столичната община.

Премиерата на "Да живее България" ще се състои от 20.30 часа на 24 ноември, петък, в Кино „Люмиер Lidl”. Следващите прожекции ще бъдат на: 27 ноември, 18:15 ч. - кино „G8”; 28 ноември, 18:30 ч. - кино „Одеон”; 29 ноември, 18:30 ч. - кино „Euro Cinema”; 30 ноември, 19:00 ч. - Дом на киното. На 16 декември "Да живее България" може да бъде видян и в театър "Максим Горки". 

Ето и трейлър на филма:

Чарли Шийн стана поредният холивудски актьор, обвинен в сексуални посегателства. При това с 31-годишно закъснение.

Близък на покойния канадски актьор Кори Хейм сподели пред в. "Нешънъл инкуайърър", че през 1986 г. той имал сексуални контакти с Шийн. Тогава Хейм бил едва 13-годишен. Контактите между двамата станали по време на снимките на филма "Лукас".

Източникът твърди, че Кори Хейм му разказал как след като връзката била консумирана, Шийн охладнял към него и го изоставил. Когато Кори потърсил звездата, той не проявил интерес.

В договора на Уайнстийн – ценоразпис за секс тормоз

Кевин Спейси създавал "отровна атмосфера" на снимките на "Къща от карти"

Дъстин Хофман обвинен, че сексуално е тормозил 17-годишна

Думите на приятеля на Хейм били потвърдени от близък до Шийн. Според този източник Шийн признал, че бил интимен с Хейм, но твърдял, че било по взаимно съгласие.

Канадският актьор почина през 2010 г. от пневмония.

Чарли Шийн категорично отрече обвиненията срещу него.

Новите разкрития идват на фона на скандалите, разтърсили Холивуд през последния месец.

Сексуалният тормоз - добре познат и в европейските институции

Първо няколко актриси обвиниха прадуцента Харви Уайнстийн в изнасилване или посегателство.

Следващата жертва бе Кевин Спейси. Той бе обвинен в секс с непълнолетни и му се наложи да признае публично, че е гей.

Кевин Спейси изрязан от вече готов филм на Ридли Скот

Последва обвинение в секстормоз срещу Дъстин Хофман.

„Дисни” планира космическата сага „Междузвездни войни” да бъде продължена с нова трилогия.

В нея познатите досега сюжетни линии, заложени от режисьора Джордж Лукас, ще бъдат значително разширени, обявиха от компанията, цитирана от бТВ.

Трилогията е възложена на 43-годишния режисьор Райън Джонсън, който е създател и на предстоящия епизод VIII от сагата „Последните джедаи”.

Джонсън възнамерява да въведе нови герои и неизследвани досега части от далечната галактика, надхвърляйки рамките на историите на главния герой Люк Скайуокър.

Първо обаче се очаква епизод IX от сегашната сага, планиран за 2019 г.

Екшънзвездата от 80-те и 90-те Стивън Сегал се нареди в нежеланата компания на продуцента Харви Уайнстийн, актьора Кевин Спейси и още няколко не толкова известни кинодейци, срещу които има по три и повече обвинения в сексуален тормоз, съобщава Би Би Си.

Обвинението срещу Сегал е от актрисата Порша де Роси, известна с ролите си в сериалите „Али Макбийл“, „Развитие в застой“ и „Скандал“. Де Роси е лесбийка и от девет години живее в еднополов брак с американската телевизионна водеща Елън Дедженерис.

Кевин Спейси изрязан от вече готов филм на Ридли Скот

В договора на Уайнстийн – ценоразпис за секс тормоз

В туитър тя обяви, че по време на делова среща със Сегал в неговия офис той ѝ обяснил, че е много важно между актьорите във филма да има истинска химия и започнал да си сваля панталоните.

Актрисата разказва, че избягала от стаята и веднага се обадила да разкаже всичко на своя агент, който обаче не се впечатлил особено.

„Вероятно просто не го харесваш“, казал агентът на Де Роси.

Актрисата не уточнява за кой филм е бил кастингът, нито през коя година е била въпросната среща.

Елън Дедженерес сподели туита на Порша де Роси в своя акаунт, който има 75 милиона абонати, заедно с думите:

„Гордея се с жена си.“

Мениджърът на Сегал съобщи, че актьорът няма да коментира случая.

65-годишният Сегал, специалист по източни бойни изкуства, е прочут с ролите си в екшън филми през 80-те и 90-те години, най-известните от които са „Под обсада“ и „Над закона“.

Дъстин Хофман обвинен, че сексуално е тормозил 17-годишна

Към обвиненията в непристойно поведения срещу екшън звездата се присъедини и супермоделът и телевизионна водеща Джени Маккарти. Тя описва срещата с него на кастинг за филма „Под обсада 2“. През 1995 г. тя се оказала сама със Сегал в стая с камина. Той поискал от нея да се съблече и да седне до него, защото и във филма щяло да й се наложи да се съблича. Маккарти отвърнала, че специално е питала агента си и той ѝ е казал, че филмът е без голи сцени.

„Ще има голи сцени, но не пред камерата“, отвърнал Сегал и отново поискал да види гърдите й.

Маккарти го посъветвала, ако иска да види гърдите ѝ, да си купи касетата с видеото ѝ за „ Плейбой“ – $19,95, и си тръгнала. Сегал я последвал до колата ѝ и я предупредил да не казва на никого за срещата им.

Едно уточнение за всички, които питат защо чак сега разни актриси изведнъж започват да говорят за случаи отпреди години и да се държат като „ощипани моми“ – всъщност много от засегнатите са се опитвали да се оплачат веднага, но никой не им е обърнал внимание. Маккарти е разказала историята си още през 1998-а, но сега я повтаря, след като и трета актриса – Джулиана Маргулис, съобщи за подобна нежелана сексуална агресия на Стивън Сегал към нея.

За разлика от Уайнстийн, който отрича всички обвинения в насилие, и за разрлика от Кевин Спейси, който се извинява (макар и да не помнел) – Сегал е избрал трети вариант за реакция: не коментира обвиненията.

Но докато за Спейси и Уайнстийн е почти сигурно, че много трудно ще си намерят занапред работа в киното, то Сегал има по-добри шансове. Не само защото срещу него (засега) няма обвинения нито в изнасилване, нито в педофилия. От миналата година Сегал се уреди със сръбско и руско гражданство. Руския си паспорт той получи лично от ръцете на президента Владимир Путин. Може би шансове на екшън звездата в руското кино са значително по-добри, отколкото в Холивуд.

"Площад Славейков"

Чудато извънземно създание се появи в трейлъра на Епизод VIII – кристална лисица, тичаща през замръзнало поле. Тя е от вида вулптекс (от латински – vulpes, лисица) и обитава богатия на минерали и някога служил като бунтовническа база свят Крайт.

"Дисни" планира нова трилогия от "Междузвездни войни"

Дизайнерите на филма са се вдъхновили за външния вид на животното от кристални полилеи и други светлоотразяващи елементи.

„Лукасфилм” посвещава отделно видео на създаването на кристалната лисица. Съществото придобива живот като кукла и софтуерно изображение.

Фантастичните животни играят важна роля в сюжета на новия филм от вселената на „Междузвездни войни“. Те живеят в тунелите на изоставената база под повърхността на планетата и способността им да отразяват и дори да излъчват светлина е от полза за героите.

„Междузвездни войни: Последните джедаи” излиза по кината на 15 декември 2017 г.

Площад Славейков

Световната премиера на "Междузведни войни: Последните джедаи" се състоя днес в Лос Анджелис, САЩ.

Актьорите и екипът на филма, холивудски звезди и късметлии-фенове гледаха днес първото излъчване на осмия филм от поредицата, втори от новата трилогия на Дисни.

"Дисни" планира нова трилогия от "Междузвездни войни"

По червеният килим се разходиха както героите на филма в рокли и костюми, така и множество персонажи от сагата - щурмоваци, дроиди, пилоти, имперски гвардейци и прочие.

Премиерата ще е по кината на 15 декември - и в България.

И двете кинопремиери тази седмица са за любовта. Любовта, като смъртоносна опасност и копнеж, или като недоизживяна емоция, носталгичен спомен и… пак копнеж. Но въпреки многобройните му отличия и награди, френският филм едва ли ще събере и 1/3 от публиката на българския. Това може да изглежда като добра новина за родното кинопроизводство – но всъщност не е. Освен всичко останало, доброто кино има нужда и от добра публика (защото после идва „Последният джедай“ и ще измете всичко).

120 удара в минута

„120 удара в минута“ е социална драма по действителни събития. В Париж през 90-те години епидимията от СПИН набира скорост – отсъствието на средства за защита, липсата на лекарства и най-вече масовата неосведоменост водят до нови и нови случаи на заразени и заболели – особено сред гей общността. При почти пълната липса на загриженост от страна на държавата, спасението на „давещите“ остава в техните ръце.

Активистите от парижската организация Act Up са принудени сами да се ориентират в медицинските термини, да се информират за последните научни изследвания, за да спасят себе си и своите близки, като провеждат и информациони акции, за да противостоят на разпространението на болестта.

Организацията се превръща в жив организъм, със своите силни и слаби страни, противоречия и конфликти, но с обща цел. В Act Up постоянно се включват нови активисти – както ХИВ-позитивни, така и незаразени, а всяко събрание започва с информация за новите жертви на вируса. В тази среда се развива и романтично-сексуалната връзка между ХИВ-позитивния Натан и незаразения Шон.

Режисьорът Робен Кампийо, един от тези активисти, пише сценария, опирайки се на личния си опит и собствените си спомени, но без да прави биографичен филм. Режисьорът ни въвежда в Act Up, запознава ни с вътрешната организация и постепенно, чрез многобройни малки случки и събития, размиващи границите на личното пространство, вкарва зрителя в действието.

„120 удара в минута“ е откровен филм, който не се притеснява от смесването на обществена драма и лични трагедии с интимни моменти на гей-еротика (и дори чисто образователна сцени) – и все пак е достатъчно емоционален, за да не остане в по-ограничената категорията на гей-киното. След „Филаделфия“ и „Клубът на купувачите от Далас“, вече и европейското кино може да се похвали с голям филм за борбата със СПИН.

„120 удара в минута“ спечели 4 отличия в Кан, бе сред трите филма финалисти на кинонаградата на Европейския парламент ЛУКС, а според отзивите на критиката е най-високо оцененият филм във Франция през година, който ще представлява страната си на Оскарите през 2018 г.

Дъвка за балончета

От началото на прехода, на всеки две-три години (вероятно от голямо желание да е вярно, но май по-често с чисто рекламна цел), медиите обявят тържествено края на кризата в българското кино. Достатъчно е в рамките на една година да се появят един-два филма с по-добри качества или по-агресивна рекламна кампания и фанфарите гръмват за поредния филм-събитие и „нова вълна“. Но в повечето случаи само няколко месеца по-късно вече никой не си го спомня. Слава богу, има и изключения.

Сюжетът на „Дъвка за балончета“ е прост: Калин (Иван Юруков) среща случайно Биляна (Теодора Духовникова), която не е виждал, откакто са били деца. Като деца двамата съвсем по детски са си обещали да се оженят, но обстоятелствата са ги разделили. 25 години по-късно при случайната им среща се оказва, че под пепелта на детската любов още тлее неугаснала жар… Следващите пет дни, паралелно с вземането на решение дали да раздухат или загасят отново пламналите чувства, те ще си спомнят как е започнало всичко.

Разбира се, децата от 80-те са особено поколение – израснали са и възпитани в тоталитарния социализъм, влезли са в истинския живот и са тръгнали на работа в демократичния, но див (преход към) капитализъм. Филмът обаче по-скоро не се занимава с това. В романтичните спомени на героите тоталитарното (разкрасяването на портрета на Т. Живков и неговите последици) е по-скоро повод за хумор и сюжетно средство, отколкото част от темата на филма. Темата е любовта и какво се случва, когато е останала неосъществена.

„Дъвка за балончета“ е романтичен разказ за магията на детството и любовта. Героите му са от поколение, чието детство съвпадна с последните години на „развития социализъм“, преди гласността и перестройката. От това поколение са и сценаристите, а и актьорите. Изглежда и зрителите на тази възраст ще приемат най-лично „Дъвка за балончета“. За по-младите несъмнено ще е интересно, но и странно екзотично, както по време на снимките са били за децата актьори играта на фунийки и междусъседските отношения.

Необичайната и иначе хубава любовна история (лишена от някои актуални за европейското кино изразни средства) е разказана така, както обикновено става в бъгарското кино: с няколко клишета (които можеха да бъдат избегнати), с талантливи и чаровни актьори (особено децата), които не винаги успяват да преодолеят стремежа си към декламиране (особено професионалистите). Не знам дали става така, защото играят много повече на сцена, отколкото пред камера, но това е един от основните актьорски пролеми в българското кино. Но ако често гледате наши филми и вече сте свикнали (и клишета не ви дразнят, а ви успокояват), за вас ще остане една и чиста и емационална, приятно нестандартна любовна история в топли есенни цветове.

Площад Славейков

Министерството на културата на Русия поиска от главната прокуратура да забрани прожекциите на украинския филм „Война за мир“ на територията на страната, съобщава Би Би Си. Документалният филм разказва за доброволците – парамедици, работили по време на военните действия в източна Украйна в периода 2014-2015 г. Произведението трябваше да бъде показано на кинофестивала „Артдокфест“ в Москва, но бе свалено от програмата.

Жалбата срещу филма бе пусната в Министерството на културата от депутата Пьотр Толстой (същият, който през септември каза пред репортер на БНТ „България ще я купим цялата, половината от крайбрежието вече купихме“, в момента е зам.-председател на парламента – бел. ред.).

„В трейлъра има сцена с нецензурна ругатня и се съдържа откровено лъжлива информация с цел дискредитиране на нашата страна“, пише министърът на културата Владимир Медински в отговора си до Толстой.

Депутатът Толстой показа във фейсбук два сканирани документа. В единия от тях, подписан от Медински, се казва, че министерството моли „да бъдат приети мерки от прокуратурата с цел недопускане на територията на Русия да бъде показан филм с явни признаци на екстремистка насоченост“. От другия документ, подписан от зам.-главния прокурор на Русия, става ясно, че Московската градска прокуратура ще се заемес проверка на съдържанието на „Война за мир“.

Сюжетът на филма е „за медиците и медицинските евакуации, за хората, които умират или оцеляват, за съдбите, изменени от войната“, разказва неговият режисьор Евгений Титаренко пред Би Би Си. Той отбелязва, че освен членовете на организационния комитет на „Артдокфест“, още никой не е видял филма, но „всички го осъждат“.

„Да се спасяват човешки животи – нима това е екстремизъм? Всъщност филмът е антивоенен“, заявява Титаренко.

Той добавя, че не е използвал пропагандни техники като дикторски глас или задкадрови коментари – само кадри, заснети в горещите точки в източните части на Украйна.

Фестивалът на документалното кино „Артдокфест“ се проведе в Москва от 6 до 12 декември. Президентът на форума – режисьорът-документалист Виталий Мански, споделя, че още преди началото на прожекциите получава заплахи заради „Война за мир“ и филмът е свален от програмата.

Отменена е и прожекцията на филм за лидера на кримските татари Мустафа Джемилев. Мански съобщава, че това е станало по искане „най-високото място“. Активисти от движението SERB на два пъти се опитваха да прекъснат прожекцията на друг филм за събитията в Украйна – „Полетът на куршума“.

"Площад Славейков"

Монументалната лавина от обвинения в сексуален тормоз, адресирани към някои от най-важните и влиятелни фигури в Холивуд, заплашва да помете целия досегашен модел на правене на кино и телевизия и да го замени с нещо, което никой все още няма представа как ще изглежда.

Всичко започна в началото на октомври, когато в няколко журналистически разследвания се потвърдиха и официализираха дългогодишните слухове, че Харви Уайнстийн – един от най-могъщите продуценти в историята на Холивуд – се е държал ужасно с десетки жени. Обвиненията запълват целия спектър от сексуални трансгресии – от предложения за роля във филм срещу фелацио, масаж или „пълна програма“ през обидно отношение и опипване до изнасилване.

Това, което отличи скандала с Уайнстийн от всички останали подобни разкрития за неприемливото поведение на бележити публични фигури в миналото, бе калибърът на обвинителките. Публично с имената си излязоха някои от най-известните, обожавани, богати и силни жени на планетата – Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу, Кейт Бекинсейл, Ашли Джъд, Роуз Макгоуън, Азия Ардженто, Джесика Барт, Мира Сорвино, Розана Аркет, Хедър Греъм, Кара Делевин, Леа Сейду, Клер Форлани, Ева Грийн, Лорън Холи, Лина Хийди, Лизет Антъни, Лупита Нионго…

Не беше кой да е

Уайнстийн беше прогонен от собствената си компания, всички в индустрията се дистанцираха от него, а полицията започна разследване и според някои източници скоро може дори да се стигне до арест.

А той наистина не беше кой да е. Харви Уайнстийн – през компаниите си Miramax и The Weinstein films – стои зад някои от най-успешните американски филми за последните 30 години. Харви е почти собственоръчно отговорен за издигането на Куентин Тарантино до културна икона и е продуцирал почти всичките му хитове – „Криминале“, „Джаки Браун“, „Убий Бил“, „Гадни копелета“, „Джанго без окови“, „Омразната осморка“. Уайнстийн е човекът и зад „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содълбърг, който в края на 80-те се превърна в първото заглавие, възвестило новата могъща вълна на независимото кино в САЩ до голяма степен олицетворена от титаничната фигура на Уайнстийн. 

Голям, груб, безпардонен бизнесмен с вкус за интересни артистични проекти и вулканичен нрав, Харви помогна на Холивуд, но накрая беше погълнат и изплют от системата, която го пазеше в продължение на десетилетия. Той бе описван като човека, изобретил модерната кампания за печелене на наградите „Оскар“. Филмите му имат общо над 300 номинации за наградите на Академията, а името му бе споменавано от победителите по време на церемонните повече от това на Стивън Спилбърг и Бог. Всичко това приключи с масива от сериозни обвинения, които превърнаха Харви Уайнстийн от божествена в демонична фигура и персонификация на всичко, което е сбъркано в Холивуд и развлекателната индустрия като цяло.

Уайнстийн взе личен продуцентски „Оскар“ за „Влюбеният Шекспир“ в края на 90-те и позира усмихнат и прегърнат със звездата Гуинет Полтроу, която сега го обвинява в сексуално неприемливо поведение. Много от актрисите, които разказват потресаващи истории за продуцента, са поддържали топли и лукративни професионални отношения – а в няколко случая и интимни – с него дълго след описаните инциденти. Жена му Джорджина Чапман първоначално застана зад него, но с разгръщането на разкритията обяви, че го напуска.

Историческа криза

Краят на Уайнстийн даде началото на историческа сексуална криза, която се разля извън коритото на шоубизнеса и наводни медийните и политическите пейзажи на Западния свят. Дни след падението на Харви станахме свидетели на ефекта на доминото, но вместо малки правоъгълни парченца пред очите на света на земята падаха някои от най-известните и (доскоро) уважавани мъже. Бяха обвинени още Кевин Спейси, Брет Ратнър, Джеймс Тобак, Дъстин Хофман, Оливър Стоун, Дейвид Корн, Джеръми Пивън, Анди Дик, Дейвид О. Ръсел, Тери Ричардсън, Стивън Сегал, Луи Си Кей и много други.

Най-сериозно го отнесоха Кевин Спейси и Луи Си Кей, които бяха демонстративно отлъчени от елита на развлекателния бизнес, а проектите им бяха спрени.

Разправата със Спейси и Луи Си Кей демонстрира и опасната страна на реакцията към разкритията за неприемливо поведение.

Първо Кевин Спейси – редица млади мъже излязоха с истории за пиянски изцепки на звездата, гарнирани с навика му да хваща за гениталиите всеки младеж, който му харесва. В опит да овладее щетите върху кариерата и репутацията си Спейси се извини и реши за пръв път официално да признае, че е гей. Това не се хареса на медиите и колегите му в развлекателните среди, а сериалът „Къща от карти“ на Netflix, в който той е централната фигура, беше незабавно спрян и в момента се мисли как да бъде продължен без него. Всички компании скъсаха връзките си със Спейси, но най-радикалното развитие на скандала дойде с решението той да бъде изрязан от вече готовия филм на Ридли Скот „Всичките пари на света“, където играе ролята на милиардера Жан-Пол Гети. Сега сцените с него ще бъдат презаснети, а за ролята е ангажиран Кристофър Плъмър. Това изличаване на Спейси напомни на сталинистката практика хора, неудобни на комунистическия вожд, да бъдат премахвани от снимки, на които са с него, а всички данни за тяхното дело и съществуване да бъдат унищожавани.

Бивш човек

От любимец на Холивуд и престижна звезда Кевин Спейси се превърна в „бивш човек“, а холивудският елит тревожно напомни на комунистическия апарат със скоростта и агресивността, с която изтри Кевин Спейси от редиците си. Той със сигурност заслужава да понесе отговорността за неприемливото си поведение, но изличаването му от готов филм сигнализира за действително мрачните посоки, по които са готови да тръгнат неговите колеги в опит да запазят собствената си репутация, като жертват „лошия на деня“.

Комикът Луи Си Кей също усети жегата. Пет жени разказаха как той е мастурбирал пред тях и ги е накарал да гледат. Той призна, направи опит за извинение и съобщи, че за известно време ще помълчи. Но това не беше достатъчно. Премиерата на новия му филм I, love you daddy беше отменена, а участието му в отдавна уговорено ансамблово шоу вечер с водещи комици – прекратено. Имената на Спейси и Си Кей съвсем буквално бяха изтрити от афишите и надписите.

Скандал с потенциал

Какво следва за Холивуд сега? Скандалът изобщо не дава признаци на затишие – дори напротив. Всеки ден излизат нови обвинения и разкрития за личности от културния, медийния и политическия елит. Легендарният тв водещ Чарли Роуз беше уволнен от CBS и собственото си шоу по PBS след материал, в който негови бивши подчинени жени разказват за неприемливото му сексуално поведение и навика му да се появява гол пред тях.

Джон Ласитър – създател на компанията Pixar и може би най-важният човек в анимацията за последните 25 години – съобщи, че излиза в отпуск за неопределено време и се извини на всички хора, които може би е наранил през годините с недопустими прояви на близост. Ласитър е разбрал, че няколко медии готвят статии за него, и е решил да действа предварително. Режисьорът Брет Ратнър, обвинен дори и в изнасилване от Наташа Хенстридж, беше принуден да напусне професионалните си отношения с „Уорнър“, а звездата от „Жената чудо“ Гал Гадот е настояла той да бъде премахнат и от продуцентския екип на продължението на комиксовия филм. В противен случай тя заплашила, че няма да участва. Ратнър, който със сигурност заслужава пълно и детайлно разследване на поведението си и многобройните обвинения, беше изгонен от проекта.

Скандалът има потенциал да се разгръща. Импликациите са сериозни. Какво се прави с всички вече готови филми, в които участват хора, които може да бъдат обвинени всеки един момент? Дали ще се следва примерът на „Всичките пари на света“ – изтриване на заподозрения и заменянето му с друг актьор? А какво се прави с режисьорите и продуцентите? След оригиналния скандал името на Уайнстийн беше заличено от надписите на всички готови филмови и тв продукти, върху които е работил. The Weinstein Company е на ръба на фалита.

Всеки филм оттук нататък може да се разглежда като минно поле от потенциални секс скандали, които заплашват да консумират замесените в него звезди. Някои заглавия вече пострадаха сериозно. Новият филм на Джордж Клуни с участието на Мат Деймън „Субурбикон“ се превърна в един от най-големите провали на годината и беляза лично професионално дъно и за двете звезди. Със сигурност за катастрофалното представяне на филма са допринесли и обстоятелствата около драмата с Уайнстийн. Харви е много близък приятел на Клуни и Деймън от години, работил е с тях, преди да станат известни, и много хора в киносредите смятат, че именно той в най-голяма степен стои зад техния успех. В медиите дори се появиха информации, че Мат Деймън се е опитвал да попречи на журналистическо разследване за сексуалните набези на Уайнстийн преди близо десет години.

Облаците се сгъстяват

„Лигата на справедливостта“ трябваше да бъде едно от киносъбитията на годината – комиксова мегапродукция за 300 милиона долара, която събира Батман и Суперемен с останалите супергерои на DC. Филмът разочарова финансово и получи ниски оценки от критиката. Причините са много, но една от тях е името на Бен Афлек, който играе Батман. Афлек също е тясно свързан с Уайнстийн и дължи славата си на него. Според актрисата Роуз Макгоуън, която твърди, че Харви я е изнасилил, Афлек е знаел и го е прикривал.

Малцина ще останат незасегнати от тази криза без паралел в Холивуд. Бъдещето на комерсиалното кино зависи от мащаба, размаха и развоя на скандала. Засега е ясно само едно – облаците над холивудския хоризонт се сгъстяват драматично.

-----

Този текст е публикуван в последния брой на списание "Клуб Z" за 2017 г. Още материали от същия автор можете да прочетете ТУК.

Известният сценарист Дейвид Скарпа заяви, че ще преобрази прочутия блокбъстър с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън в "стегнат, неприличен, бърз и много първичен филм", съобщава британският "Телеграф".

Скарпа, написал сценария на един от най-популярните филми в сезона на наградите "Всичките пари на света" на Ридли Скот, е бил прикрепен към злополучния проект за Клеопатра, който различни холивудски асове се опитват да реализират от няколко години.

Римейкът вече привлече вниманието на режисьори от тежката категория като Дейвид Финчър и Анг Лий, но в крайна сметка бе поверен на Дени Вилньов, който направи продължението на "Блейд рънър" (2017) и "Първи контакт" (2016). Стоящото зад проекта студио "Сони" ще се опита да овладее историческото разточителство на оригинала от 1963 г., който беше толкова бомбастичен, че почти докара до фалит "Туентиът Сенчъри Фокс".

Скарпа има по-различни планове.

"Моето отношение е: "Нека направо взривим този престижен филм. Да го направим като политически трилър", коментира той пред сайта Collider през миналата седмица.

Пред "Холивуд рипортър" сценаристът бе по-обстоятелствен:

"Мръсен, кървав, с много хора, които псуват и правят секс и всички други неща, които се очакват от един политически трилър, пълен с убийства и коварство. Просто ще тръгнем в обратната посока на тази, която се предполага от филма."

Неговата версия на "Клеопатра" можела да предложи по-феминистки поглед към египетската царица.

"Има толкова много разкази за Клеопатра, но всички те са от мъжка гледна точка – смята Скарпа. – Цялата история на този период е оформена през очите на мъже, по-специално на римляните. Идеята е сега да погледнем историята от гледна точка на Клеопатра."

Скарпа може да е решил за гледната точка на Клеопатра, но преди да стигне дотам, ще трябва да се съобрази и с гледната точка на Вилньов, както подчертава пред Collider:

"Засега не сме говорили много и, честно казано, нямам ясна представа какъв филм иска да прави Вилньов, но съм сигурен, че той има. Сигурен съм само, че крайният резултат ще бъде интересен."

Относно ролята на Клеопатра имена на актириси засега не се споменават официално. Но в някои от имейлите, изтекли при разбиването на пощата на "Сони" през 2015-а, имаше намеци, че Анджелина Джоли би искала да играе Клеопатра, режисирана от Дейвид Финчър.

"Площад Славейков"

Британската комедия "Смъртта на Сталин" бе прожектирана в московското кино "Пионер", предаде Би Би Си.

Това се случи въпреки че Министерството на културата отне разрешението за прожекция два дни преди обявената премиера.

Сеансът минал без инциденти. Нямало и протестиращи срещу подигравателното според властите изобразяване на Сталин и други съветски лидери.

Москва забрани филма „Смъртта на Сталин“. Бил екстремистки

Освен зрителите в "Пионер" дошли само журналисти. Но въпреки това само няколко места останали незаети.

"Този филм няма да оскърби дори един сталинист", заявил пред Би Би Си след прожекцията възрастен зрител.

Друг зрител споделил, че решил да гледа комедията именно заради действията на Министерството на културата.

"Разбрах, че непременно трябва да го гледам, щом го забраняват", споделил той.

Журналистката от АФП Ола Циховлас обаче съобщи, че след прожекцията в "Пионер" влезли полицаи, а заедно с тях и цивилни агенти. Тя дори публикува снимка.

Управата на киното отказала да коментира дали е имало такова нещо.

От Би Би Си се опитали да разберат защо в кино "Пионер" са решили да покажат филма въпреки липсата на разрешение. Прессекретарката на киното Роза Ампилян отказала да отговори на въпроса. Собственикът - милиардерът Александър Мамут, заявил, че не е директор на киносалона и не знае причините.

Всичко може, само да не се смеем на тиранина

Представител на "Пионер" съобщил за РИА Новости, че киното не нарушава закона, тъй като в регистрите на културното министерство пище, че разрешението за прожекция продължава да е валидно.

От компанията, прожектираща филма, обаче заявили, че веднага са уведомили "Пионер" за отнемането на разрешението.

Министерството на културата на Русия отне на 23 януари разрешението за прожекция на "Смъртта на Сталин". Това стана след призива на юристи от ведомството до културния министър Владимир Медински да не разрешава разпространението в страната на филма. В творбата те открили признаци на екстремизъм.

Историята на Хан Соло най-сетне има стартова дата: 25 май 2018-а! Новината се появи с няколко плаката и тийзър трейлър за новия филм от вселената на „Междузвездни войни“. 

Хан Соло е „бърз и яростен“, шофирайки по улиците, виждаме в тийзъра – а започва като дребен измамник още от 10-годишен. Изхвърлен е бил от Академията за пилоти – „защото мислел самостоятелно“. Но обещава пред себе си, че ще бъде пилот, най-добрия в галактиката.

В краткото видео се появяват младия Хан Соло, Ландо, Ки’рa и Чубака. В ролите са Олдън Еренрайх, Доналд Глоувър, Емилия Кларк и Йонас Суотамо. Във филма участват още Уди Харелсън, Танди Нютън, Пол Бетани.

Режисьор на „Соло: История от Междузвездни войни“ е Рон Хауърд („Уилоу“, „Красив Ум“, „Фрост/Никсън“). Сценаристи са Лорънс Касдан и Джон Касдан, по образи, създадени от Джордж Лукас.

Ето и останалите плакати на филма:

Източник "Площад Славейков"

На 4 март в Лос Анджелис за 90-и път ще бъдат връчени най-популярните и престижни филмови награди „Оскар“. Този път киното сякаш е оставено на заден план за сметка на политиката, активизма, кампаниите и агресивното „сигнализиране на добродетели“, превърнало се в основна характеристика на холивудския елит през последните две години.

За много наблюдатели на шоу бизнес света и коментатори от кухнята на киното е повече от сигурно, че вместо да станем свидетели на политически неутрална и мотивирана от творчеството на кино професионалистите кулминация на сезона на наградите, ни очаква силно идеологизирана церемония, която ще мине под знака на кампаниите срещу сексуалния тормоз над жени #MeToo и #Timе's Up плюс задължителните атаки срещу администрацията на американския президент Доналд Тръмп за десерт.

През последната година знаменитостите окончателно мутираха в активисти и от този процес пострада киното, което осезаемо регресира като качество и все повече придобива отличителните черти на лъскава, полирана и политкоректна пропаганда, в която „идеологията доминира над естетиката“ по думите на писателя и сценарист Брет Истън Елис.

След траурните „Глобуси“...

Церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“ през януари се превърна в нещо като траурна процесия по погребението на репутацията на Холивуд като бастион на моралното превъзходство. Звездите решиха да дефилират в черно в знак на протест срещу вълната от сексуални обвинения, заляла цялата индустрия, след като разкритията за серийните поведенчески трансгресии на мегапродуцента и един от – вече бившите – най-влиятелни хора в шоубизнеса Харви Уайнстийн предизвика каскада от свидетелства на жени, които по един или друг начин са се почувствали като жертви на една сексистка система, и доведе до зрелищното отлъчване на десетки влиятелни фигури в шоу бизнеса и медиите. Неоспорими авторитети се превърнаха в презрени парии и възвестиха драматичната и сеизмична промяна в културния климат на Западния свят.

За съжаление на нормалните и скептично настроени хора елитът на Холивуд не успя да осъзнае, че връчването на призовете „Златен глобус“ отстрани изглеждаше като безсрамен парад на лицемерието, двойните стандарти и липсата на реална и трезва самооценка. Само привилегированите и затворени в своя идеологически балон звезди може да протестират срещу скандал, който сами са създали. Вместо да се обърнат към себе си и да предложат на публиката малко смирение и съжаление, че с десетилетия са прикривали и насърчавали поведенчески модели като този на сексуалния хищник Харви Уайнстийн, наричан допреди разкритията „Бог“ от Мерил Стрийп, те се опитаха да скроят нещо като езически ритуал по пречистване на греховете и жертвайки на олтара на социалната справедливост фигурите на Уайнстийн и Кевин Спейси, да излязат пречистени и да демонстрират отново своето морално превъзходство пред света.

Експериментът по регенерация на очернената репутация беше неуспешен. Вечерта на „Златен глобус“ изглеждаше като триумф на лошия вкус, фиеста на безкритичността и хирургически отстраненото усещане за самоирония.

Агресивно размахан пръст

Но Холивуд едва ли ще си вземе поука. Всички прогнози сочат, че за наградите „Оскар“ комуникационните гафове и морални трансгресии ще бъдат презаредени и сериозно увеличени. От десетилетия „Златен глобус“ се разглежда като репетиция за наистина важното събитие – наградите на Академията.

В този смисъл е логично да очакваме още повече патетични и лицемерни речи за равенството и справедливостта, за борбата срещу сексуалния тормоз и посегателствата на работното място. Всички зрители трябва да се подготвят за агресивно размахания пръст на Холивуд, изобличаващ ксенофобията, расизма, „бялата привилегия“, сексизма и хомофобията на „средна Америка“.

За съжаление и номинираните филми отразяват политическите пристрастия на холивудския елит и голяма част от заглавията не са попаднали сред фаворитите за „Оскар“ заради своите естетически качества, а са получили платформа поради идеологическите послания, които съдържат или които лесно могат да им бъдат приписани.

Мрачната романтична фентъзи приказка за възрастни „Формата на водата“  води в списъка с 13 номинации, включително в категориите за филми и режисура. Произведението на мексиканския визионер Гийермо дел Торо разказва за междувидовите сексуални искри между маргинализирана чистачка и странно създание в разгара на студената война. От една страна, „Формата на водата“ може да се разглежда като микс от второкласно кино за чудовища и класически романс, но погледната от друг ракурс, историята придобива контурите на тягостна алегория за злия американски империализъм, за расизма, хомофобията и агресията на белите мъже, олицетворени от злодея във филма, изигран подобаващо от Майкъл Шанън. Със сигурност втората интерпретация на „Формата на водата“ ще доминира в речите на наградените.

Художествена стойност ли?

Хорърът Get Out на Джордан Пийл има номинации за филм и режисура, които изглеждат, меко казано, незаслужени спрямо реалните му художествени качества.

Но историята на чернокожи мъже, които са отвличани и зомбирани от демонични бели представители на горната средна класа, предлага прекалено много политически заряд, за да бъде пренебрегната. Филмът е по-скоро средняшки представител на хорър жанра с някои интересни моменти, но расовата поляризация на сюжета и героите гарантираха тържествено приемане на филма и създателя му Джордан Пийл в елита на Академията.

Call Me By Your Name, който също е номиниран за филм, e качествена любовна драма за връзката между двама мъже, но за съжаление филмът не е избран заради неоспоримите си достойнства, а по-скоро запълва неофициалната, но вече задължителна за наградите „Оскар“ LGBTQ квота.

Друг номиниран филм – историята за съзряване Lady Bird, е дело на жени и това е изиграло основна роля при фаворизирането му.

В номинациите се откриват качествени и елитни филми, които по един или друг начин се придържат към пакета от послания и политически предписания на Холивуд, но са и солидни произведения сами по себе си. Такава е драмата The Postна Стивън Спилбърг с Том Ханкс и Мерил Стрийп. Филмът е вдъхновен от действителни събития и разказва за борбата на американски медии с администрацията на Никсън за достъп до засекретени документи, които показват, че няколко правителства на САЩ са лъгали публиката за военната кампания във Виетнам. Паралелите с днешното напрежение между Тръмп и медиите са неизбежни.

„Три билборда извън града“има седем номинации, включително и за най-добър филм. Произведението на Мартин Макдона смесва черна комедия със семейна драма, криминалния филм с театъра на абсурда, хуманизма с цинизма, нихилизма с емоционалното и жизнеутвърждаващо усещане за силата на човешкия дух и способността за изкупление. Филмът предлага и актуален разказ за насилие срещу жени и малцинства, но поднесен без политическа пропаганда и морални лекции. Франсис Макдорманд е почти сигурната победителка в категорията за женска роля.

Не всичко е изгубено

Извън повечето идеологически борби на Холивуд е позициониран Phantom Thread – най-новият филм на виртуоза Пол Томас Андерсън. Именно след главната си роля в този филм носителят на три награди „Оскар“ Даниел Дей Луис обяви, че се отказва от киното.

Но той едва ли ще получи четвърта статуетка. Фаворитът при актьорите е Гари Олдман за епичното си превъплъщение в образа на Уинстън Чърчил във военната драма на Джо Райт„Най-мрачният час“, който е номиниран и за най-добър филм.

Другото тематично заглавие за Втората световна война, което доминира в номинациите, е „Дюнкерк“на Кристофър Нолан. Изключителната творба ще се състезава в осем категории, включително за филм и режисура.

Присъствието на такива заглавия несъмнено е доказателство, че не всичко е изгубено. Годината беше по-слаба за киното, но все пак предложи качествени образци на седмото изкуство и запази надеждата, че естетиката ще победи идеологията. Церемонията по връчването на наградите „Оскар“ едва ли ще предложи момента на творческо, на художествено изкупление за Холивуд. Но със сигурност ще ни снабди с допълнителни доказателства за абсурдните морални претенции на самозабравилите се звезди.

Ала дори и най-наситената с активизъм церемония няма да ни откаже от любовта към качественото кино, нали?

----

* Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z"през февруари 2018 г.

Две нови премиери пускат по екраните разпространителите тази седмица, но при цялото изобилие от заглавия, което предлага „София филм фест“, от повече няма и нужда.

Гринго

„Гринго“ е черна комедия, съчетана с напрегнат екшън и драматична интрига, която разказва за битката за оцеляване на бизнесмена Харолд Соинка (Дейвид Ойелоуо), преминал тънката понякога граница между законопослушен гражданин и издирван престъпник. Любезният и възпитан Харолд отива на разходка до Мексико и там се забърква в сложна игра между коварните му американски колеги, местни наркобарони и напълно лишени от морални скрупули специалисти от незаконни операции.

Ако не друго, актьорският състав е впечатляващ: участват още Джоел Еджертън, Чарлийз Терон, Танди Нютън, Аманда Зейфред… но не очаквайте, че „Гринго“ е някакакъв блокбъстър, тръгнал да завладява класациите. По-скоро може да бъде определен като нищо особено – нито в едната, нито в другата посока филм, който няма да предизвика масово възхищение, нито пък някакво специално възмущение – или това са само най-крайните мнения.

В най-положителния отзив за филма, който открихме (4 от 5 звезди му дава „Емпайър“), пише, че „филмът е много забавен, а повечето актьори играят страхотно – особено Чарлийз Терон“ (макар и нейната роля да е поддържаща).

„Глоуб енд Мейл“, Торонто, обаче му присъжда 1 звезда (от 4) и пише, без да пести сарказма си, че „Гринго“ е вдъхновящ филм. „Вдъхновяващ не за зрителите, а за кандидат-сценаристите по цял свят, които могат да се убедят, че дори и най-зле написаният сценарий има шанс да се превърне във филм“.

Tomb Rider: Лара Крофт

Това не е римейк на филмите от 2001-а и 2003 г., а нов филм по последната, „презаредена“ версия на едноименната видеоигра. Все пак да не забравяме, че е далеч по-лесно да извадиш филм от видеоиграта, отколкото видеоиграта от филма. Първите два опита за създаването на женски Индиана Джоунс под името Лара Крофт, с Анджелина Джоли вместо Харисън Форд, не бяха особено успешни.

Сега в опит да вдигне нивото, в ролята на археолога, търсач на изгубени съкровища, мистични артефакти и изчезнал баща, влиза Алисия Викандер. Историята започва с велосипедни гонитби в Лондон и продължава с престрелки, лъвски скокове, схватки и други ефектни екшънсцени на остров, пълен с гробници, злодеи и тайни.

В най-големия специализиран сайт за филми IMDb оценката на публиката за „Tomb Rider: Лара Крофт“ е два пъти по-висока от тази на критиците – може би защото засега само големите фенове са гледали филма. Най-ласкаво за филма пишат „Слейт“, но ще се ограничим само със заглавието: „Новият Tomb Rider открива нов начин да се възхити на женското тяло“.

„Уорстрийт джърнъл“ са далеч по-сурови в оценката си:

„Мис Викандер се хвърля в рестарта на тази поредица по видеоигра, в която няма нито радост, нито смисъл, и запечатва нейната гробница с абсурдната й кулминация“.

Площад Славейков

Турското правосъдно министерство е изпратило писмо до Върховния съвет за радио и телевизия на Турция (RTÜK - аналог на българския Съвет за електронни медиии, бел.ред.) по повод телевизионния сериал "Авлу" (затвор на турски език), в което се казва, че лентата представя персонала на затвора като "мъчители", а затвора - като "център за изтезания".

Генералната дирекция на затворите и местата за задържане, която е под юрисдикцията на Министерството на правосъдието, заяви, че телевизионният сериал обслужва "целите на някои терористични организации" и настоява "да бъдат предприети необходимите мерки, преди да започне излъчването му", съобщи в. "Джумхюриет".

В писмото, което носи дата 13 март, се отбелязва още, че новият телевизионен сериал за затворничките от женски затвор "опетнява професионалното достойнство" на персонала, работещ в Генералната дирекция на затворите и местата за задържане.

Филмът разказва историята на жена, попаднала зад решетките, която се опитва да наложи собствената си справедливост. 

"Излъчването на такива сериали поставя нашия персонал в затруднено положение, хвърля сянка върху проведените дейности по обучение и усъвършенстване и пренебрегва извършената от тях работа", пише в писмото. "Въпреки че подобни картини са обявени за напълно измислени, те подхранват у обществото възприятия, че затворите налагат мъчения [на затворниците] ... Насърчаването на такива възприятия на затворите служи на целите на някои терористични организации."

Предвид съдържанието на писмото Генералната дирекция на затворите и местата за задържане настоява "да бъдат предприети необходимите мерки, преди съответният телевизионен сериал да бъде пуснат за излъчване", като се позовава на текстове от медийния закон.

RTÜK все още не е отговорила на искането на министерството. Засега не е ясно дали Съветът ще включи тази тема в дневния ред на седмичното си заседание утре, 20 март.

Няколко са знаковите роли, които донесоха световна слава на британския актьор Бенедикт Къмбърбач – от Шерлок Холмс през Алън Тюринг до Доктор Стрейндж. Но самият той определя последната като най-значимата в кариерата си. Къмбърбач влиза в ролята на Патрик Мелроуз в едноименния минисериал по книгите на Едуард Сейнт Обин и нарича участието си своя „проект страст“, пише „Варайъти“.

Къмбърбач като вокалист на „Пинк Флойд“ (ВИДЕО)

На премиерата на сериала тази седмица актьорът разкри, че пътят му към ролята започва пет години по-рано, когато на журналистически въпрос в какво би искал да се въплъти занапред, той отговаря, че мечтае да влезе в образа на Патрик Мелроуз. Няколко дни по-късно актьорът се среща с продуцентите и подписва договор не само за главната роля, но и за позицията копродуцент.

„Това е един от най-великите моменти в прозата на XXI век и да бъдеш част от драматизацията му си е истинска наслада – коментира ролята си Къмбърбач. – Това е дяволски добра роля, предизвикателство за всеки актьор, и дяволски добра възможност за мен. Просто се надявам, че сме следвали точно историята в книгите и сме направили нещо, което има същия сюжет и почтеност, както романите.“

Сериалът от пет епизода е продукция на „Шоутайм“ и проследява живота на Патрик Мелроуз, който изживява привилегировано, но кошмарно детство, довело до период на тотално саморазрушение с алкохол и наркотици. Епизодите ще покажат също и възстановяването на Мелроуз, брака и семейството му – история, доста близка до живота на самия автор.

Сценарият на петте епизода е написан от Дейвид Никълс („Далече от безумната тълпа“), в продукцията Къмбърбач си партнира с Хюго Уийвинг („Матрицата“, „Властелинът на пръстените“), Алисън Уилямс („Момичета“), Дженифър Джейсън Лий („Омразната осморка“), Индира Варма („Игра на тронове“).

Изпълнителният продуцент Майкъл Джексън издава, че „всеки епизод ще има собствен стил, като малък филм“ и споделя колко трудности е имал да навигира сюжета да скача от тъмни, тежки теми към комедия за около секунда, защото „за аудиторията на сериала е важно да разбере, че трагичната и комичната страна стоят рамо до рамо и са еднакво важни“.

„Патрик Мелроуз“ тръгва по „Шоутайм“ на 12 май, а в България премиерната дата е на 14 май по HBO Go.

Площад Славейков

Филмът "Отмъстителите: Война без край", който обединява всички герои и злодеи от вселената на "Марвел", е на път да постави световен рекорд като продукцията, реализирала най-бързо приходи от 1 милиард долара на световния пазар, предаде АП.

Компанията "Уолт Дисни" съобщи, че приходите от сагата до вчера са малко под 975 милиона долара в света. Тъй като само на 4 май те са били 70 милиона, студиото е убедено, че ще надхвърлят 1 милиард тази седмица. Вероятно това се е случило още вчера, на 11-ия ден на филма по екраните.

Досегашният рекорд за най-бързо преминаване на границата от 1 милиард долара е 12 дни. Той принадлежи на "Междузвездни войни: Силата се пробужда".

В "Отмъстителите: Война без край" са се снимали Робърт Дауни-младши, Бенедикт Къмбърбач, Скарлет Йохансон, Крис Хемсуърт, Чадуик Боузман, Крис Еванс, Марк Ръфало. Бюджетът на филма е почти 300 милиона долара.