Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Showcase


Channel Catalog


Channel Description:

Филми

older | 1 | 2 | (Page 3)

    0 0

    Знаменитият грузински актьор, режисьор и певец Вахтанг Кикабидзе ще посети Русия само ако „баскетболистите” Владимир Путин и Дмитрий Медведев се махнат от политиката.

    Той заяви това в интервю за канала „Дойче веле”.

    Кикабидззе е известен още от времето на СССР с ролите си във филми като „Мимино”, „Не тъгувай”, „ТАСС е упълномощена да заяви” и много други. Той даде интервюто по случай наближаващия 10-годишен юбилей от руското нахлуване в Грузия, довело до откъсването на Абхазия и Южна Осетия.

    Путин си е излял върху грузинския народ обидата от разпадането на СССР, смята актьорът. И предупреждава, че страната му може да изчезне, ако не бъде приета в НАТО.

    Той обаче се надява, че въпреки всичко народите на двете страни ще се отнасят един към друг като в съветските времена и политиците ще престанат да играят главна роля в живота им.

    Кикабидзе заявява, че много обича Русия. Но преди 10 години отказа да отиде там и да получи Ордена на дружбата. Като причина той обяви агресията на Москва срещу родината му.

    „Винаги съм казвал, че не мога да пея на човека, който ме удря, а а з не мога да отговоря. Ще ми бъде неудобно да погледна в очите децата и внуците си”, споделя Кикабидзе.

    Той смята, че въоръженият конфликт с Русия не е можело да бъде избегнат.

    „На 35 километра от Тбилиси по посока на планината е опъната бодлива тел, а зад нея има руски военни. Войниците нямат нищо общо. Заповядват им, а те изпълняват. Всеки месец тази бодлива тел се измества, върви някаква пълзяща агресия. Човек живее тук, а зад бодливата тел е погребана жена му. Той не може да отиде на гроба й, не може да се помоли в църквата. Постоянна изчезват по двама-трима души, защото уж били нарушили границата. Каква граница? Това е изконна грузинска земя”, продължава кинозвездата.

    Той смята, че само Путин може да реши проблема. И ако един ден реши да върне Абхазия и Южна Осетия на Грузия, портретът му ще виси във всеки дом.

    Самият Кикабидзе твърди, че много се зарадвал на разпадането на СССР. Дори спретнал гуляй по този повод. Събиотието било шокиращо, но всички усещали, че то трябвало да се случи.

    Това, което той най-много мразил в Съветския съюз, било гербът. Да измислиш сърпа и чука за символ било свързано със скапания живот в огромната страна. В СССР обаче хората повече се уважавали помежду си и имало повече духовност.

    Руски политици се разгневиха на интервюто на Вахтанг Кикабидзе, предаде Нюз.Ру.

    „Той стана този, който е, само благодарение на СССР. Иначе би бил валко известен певец от покрайнините на Европа. Натрупал е години, но не и мъдрост”, написа в туитър сенаторът Алексей Пушков.

    „Уви, вече няма такъв човек”, каза друг сенатор – Франц Клинцевич.

    А лидерът на комунистите Генадий Зюганов обвини актьора, че действа в интерес на Вашингтон.


    0 0

    Още трима мъже обвиниха известния холивудски актьор Кевин Спейси в сексуални посегателства, съобщи американското онлайн издание TMZ, цитирано от Нова тв.

    Според източници на изданието случаите са станали във Великобритания. Единият от обвинителите твърди, че Спейси му е посягал в Лондон през 1996 година. Другият случай е станал също в английската столица, но през 2008 г. Още един мъж твърди, че Спейси го е атакувал сексуално в британския град Глостър през 2013 г.

    Никой от предполагаемите жертви не разкрива своето име. Властите обаче са започнали разследвания на инцидентите.

    Така във Великобритания вече текат 6 разследвания спрямо американската звезда по подозрения в сексуално посегателство и насилие.

    В САЩ аналогични разследвания срещу актьора се водят в щатите Калифорния и Масачузетс.

    58-годишният Спейси е два пъти носител на наградите "Оскар".


    0 0

    Преди 43 години един филм превърна летния сезон в отделна пазарна и художествена ниша в развлекателния бизнес. През 1975-а младият тогава режисьор Стивън Спилбърг влиза в историята с монументалния триумф на морския хорър „Челюсти“. Второкласен филм на ужасите, който оперира на нивото на трилър по Хичкок, благодарение на майсторството на своя създател. Филм, който чупи всички рекорди по гледаемост и възвестява нова ера в правенето, рекламирането и пласирането на холивудски продукти.

    Формулата е невероятно изчистена и гениална – голяма бяла акула човекоядка атакува красиво и спокойно туристическо градче по източния бряг на САЩ и отприщва там хаос от кръв, откъснати крайници и епична драматична съспенс музика. „Челюсти“ кара хиляди хора да се страхуват, преди да влязат в морето, отхапва чудовищно голямо парче от пазарния дял на продадените билети за кино през 1975 г. и се превръща в културен феномен, към който референциите не спират и до днес.

    Холивуд не е същият

    Холивуд и киноиндустрията никога вече не са същите.

    Оттогава всяко лято големите студия изваждат най-зрелищните си продукции, насищат публичното пространство с маркетинг материали и се целят във възможно най-широката аудитория. Тези продукции стават известни като летни блокбастъри.

    Джони Деп и Орландо Блум в „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“, 2003 г., режисьор Гор Вербински.

    Подобни филми иронично се наричат „висококонцептуални“ заради опростената си структура – сюжетът да може да се разкаже в едно изречение и да звучи възможно най-атрактивно и печелившо. Като например: извънземни роботи водят битка на Земята („Трансформърс“), нашествие на пришълци, Белият дом е взривен („Денят на независимостта“), пирати срещу древно проклятие („Карибски пирати“), генетично възкресени динозаври се развихрят в увеселителен парк („Джурасик парк“), саркастичен полицай спасява всички от лоши немски терористи на върха на небостъргач в Лос Анджелис („Умирай трудно“) и още много, много други.

    През тази година лятото е доминирано от комиксови супергерои, анимации и продължения на познати поредици и франчайзи. Най-успешните филми на сезона са „Черната пантера“, „Отмъстителите: Война без край“, „Феноменалните 2“.

    Предстои да видим как ще се представят „Джурасик свят 2: Рухналото кралство“ и „Невъзможна мисия 6“. Днес киното като цяло е пренаситено със супергеройски брандове, най-вече тези на „Марвъл“. Но историята на летните блокбастъри е история на Холивуд и на някои от най-интригуващите и успешни филмови творения въобще. Те може да не са най-психологически дълбоките, нюансирани, комплексни и задълбочени изследвания на човешкото състояние, но със сигурност са качествен (невинаги, но в доста случаи) комплимент към летния сезон, толкова предразполагащ към по-леки и лежерни сетивни изживявания.

    Лятото е време на отпускане и лекомислие, на приключение и пътешествие и летните холивудски блокбастъри снабдяват публиката с елементите на искейпизма – този трамплин извън работното, битовото, общественото живеене.

    Първият автентичен блокбастър

    За да се върнем към началото на културния и пазарен феномен „летен блокбастър“, трябва да се върнем към началото на текста и 43 години назад при  „Челюсти“. Това е първият автентичен блокбастър. „Челюсти“ излиза в горещото лято на 1975-а и стартира с приличните 7 милиона долара за премиерния си уикенд в Северна Америка.

    Мълвата за това колко страшен и вълнуващ е филмът се разпространява като горски пожар сред публиката и хората се стичат на тълпи да гледат филма всеки следващ уикенд. Дотогава лятото е било осмисляно основно като жизнено важно време за ваканция на плажа или край басейна. Киноверигите не са разчитали особено много на наплив в горещите дни. Историческият интерес към „Челюсти“ променя това.

    Том Круз в „Топ гън“, 1986 г., режисьор Тони Скот.

    Хората бягат от парещите лъчи на слънцето в тъмния и охладен салон, за да се потопят в приключенската атмосфера на трилъра на Спилбърг. След месеци на постоянни постъпления филмът става най-гледаното заглавие в историята. А успехът на „Челюсти“ провокира продуцентските къщи да преосмислят подхода си към летния сезон.

    Солиден принос към успеха на филма има и иновативната за времето си рекламна кампания, осъществена от студиото „Юнивърсъл“. Маркетинговият бюджет е стабилен за времето си – 1,8 милиона долара. Тв реклами и печатни материали нахъсват публиката да се престраши и да се изправи пред древните страхове на човешкия вид в тъмния, но сигурен салон.

    След похода на „Челюсти“ през касите на кината празните седалки – толкова позната лятна гледка – остават в миналото.

    Най-успешният франчайз

    Филмът, който окончателно легитимира лятото като сезон за зрителски зрелища, е „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас. Първата лента от легендарната оригинална трилогия излиза през 1977 година – две лета след касоразбиваческата каскада на „Челюсти“.

    И до днес „Междузвездни войни“ остава най-успешният франчайз и символ на блокбастър киното. Произведението на Лукас чупи рекорди по посещаемост и продажба на билети и дава началото на друга пазарна ниша в развлекателния бизнес – мърчандайзинга. Фигурките, игрите, дрехите, колекционерските материали и постерите, вдъхновени от космическата сага, се разпродават като топъл хляб и разтварят широко вратите пред Холивуд за още един крайно доходоносен бизнес.

    „Междузвездни войни: Завръщането на джедаите“, 1983 г., режисьор Ричард Маркуанд.

    „Междузвездни войни“ също маркира вододел и революционен момент в киното, бизнеса и популярната култура като цяло.

    В края на преломното десетилетие на 70-те още един летен хит възвестява началото на нов франчайз и нова безкрайно влиятелна киномитология. В кината нахлува космическият хорър „Пришълец“. Филмът на Ридли Скот става едно от най-успешните заглавия на 1979-а и е последван от няколко продължения. Втората част – „Пришълци“ на Джеймс Камерън – се смята за едно от най-великите продължения в историята и също е колосален летен блокбастър.

    През 80-те години на миналия век филмовите корпорации вече са разработили лукративна лятна стратегия. Високобюджетните „висококонцептуални“ филми с много специални ефекти и задължителни за гледане на голям екран моменти са програмирани за топлия отпускарски сезон. Ваканцията за повечето хора е най-тежкото работно време за маркетинговите и рекламни отдели на големите студия.

    Така през 80-те стартират няколко легендарни блокбастър поредици, капитализирали върху новата сезонна стратегия на Холивуд.

    „Извънземна“ гледаемост

    „Индиана Джоунс: Похитителите на изчезналия кивот“ среща приключенското кино от старата школа с визуалните трикове, плод на високите технологии, и представя на публиката Харисън Форд във второ иконично превъплъщение след Хан Соло от „Междузвездни войни“.

    Харисън Форд в „Индиана Джоунс: Похитителите на изчезналия кивот“, 1981 г., режисьор Стивън Спилбърг.

    „Завръщане в бъдещето“ на Робърт Земекис съчетава специални ефекти, научна фантастика, културни препратки и комедия.

    „Ченгето от Бевърли хилс“ комбинира градски екшън, провокативен хумор и харизмата на младия Еди Мърфи.

    „Ловци на духове“ е бленд между мъжката комедия и свръхестествените зрелища.

    „Умирай трудно“ предлага коктейл от първокласна екшън хореография, съспенс, жанровите конвенции на „филмите катастрофи“ и неповторимото излъчване и игра на пробиващия в голямото кино Брус Уилис.

    „Батман“ от 1989-а на Тим Бъртън с Майкъл Кийтън в главната роля е първият наистина скъп и престижен игрален филм за Човека прилеп. Всички тези филми дават началото на франчайзи, които носят стотици милиони долари от продадени билети и мърчандайзинг.

    Мишел Пфайфър и Майкъл Кийтън в „Батман се завръща“ от 1992 г. на режисьора Тим Бъртън.

    Но най-гледаният блокбастър на 80-те години е „Извънземното“ на Стивън Спилбърг. Мелодраматичната, силно емоционална фантастична история излиза през лятото, но филмът предизвиква такъв епичен интерес, че остава в програмите на кината почти цяла година.

    През 90-те „летният блокбастър“ започва тотално да доминира пазара.

    Отново Спилбърг твори история с „Джурасик парк“. Динозавърският приключенски трилър по едноименния роман на Майкъл Крайтън става зрителски феномен, прави над 900 милиона долара от продадени билети и се превръща в най-гледания филм за всички времена. Играчките и стоките с бранда на „Джурасик парк“ добавят към внушителните финансови постъпления на произведението. Филмът става новото лице на „лятното блокбастър кино“.

    „Джурасик парк“, 1993 г., режисьор Стивън Спилбърг.

    През 1996-а Роланд Емерих режисира научно-фантастичния катастрофален мегафилм „Денят на независимостта“. Това е перфектният летен филм, създаден изцяло за условията на топлия сезон и капитализирал върху средата си. „Денят на независимостта“ стъпва върху раменете на летните сензации, излизали в предходните години, и става един от най-гледаните филми на всички времена. На следващата година в кината изплуват две невероятно успешни блокбастър творби – продължението на „Джурасик парк“, озаглавено „Изгубеният свят“, и „Мъже в черно“.

    Супергерои подчиняват новия век

    През новия век блокбастърите се подчиняват на супергеройския комиксов дух на времето. „Х-мен“ от 2000 г. и „Човека паяк“ от 2002 година възвестяват епохата на персонажите със специални сили и костюми.

    Тоби Магуайър като „Спайдърмен“ от 2002 г., режисьор Сам Райми.

    Други водещи летни блокбастъри са филмите  от франчайза на „Карибски пирати“, залязъл в сянката на супергероите. „Отмъстителите“ на „Марвъл“ и „Черният рицар“ на „Уорнър“ брандираха и рамкираха летните съревнования на нашето време.

    Сега на хоризонта се е очертал един болезнен въпрос: ще успее ли скоро блокбастър киното да излезе от ограниченията и конвенциите на комиксовата мания?

    А всички ценители на първите летни хитове от епохата на „Челюсти“ и „Пришълец“ се надяват, че отговорът ще е „да“.

    ----

    Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през юли 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.


    0 0

    Шон Бийн, актьорът, който въплъти Нед Старк в „Игра на тронове“, съобщава, че е заснет специален епизод с всички участници в сериала – независимо дали персонажите им вече не са част от сериала, или са от малкото оцелели в месомелачката на писателя Джордж Р. Р. Мартин. Идеята е на водещия Конан О’Брайън, а домакин – неговото телевизионно шоу „Конан“.

    Епизодът, част както от „Игра на тронове“, така и от предаването на О’Брайън, е сниман тази година в Белфаст към края на снимките на осмия, финален сезон на сериала, разказва Бийн в интервю пред „Холивуд Рипортър“. Идеята дошла на прощалното парти на сериала, когато така или иначе всички актьори, участвали някога в него, се били събрали, за да отбележат последния снимачен ден.

    „Решиха да съберат всички персонажи заедно, за да заснемат едно голямо шоу в Белфаст и той (О’Брайън) бе домакин на вечерта“, казва Бийн.

    Това ще е последният сезон на хитовата фентъзи драма на НВО, но никой все още няма официална информация кога ще е премиерната дата. От продуцентската къща казват, че ще е някъде в началото на 2019 г., но феновете предполагат, че най-късната дата за премиерен епизод е 21 април, ако сериалът иска да се състезава в наградите „Еми“ 2019-а.

    Попитан дали все още поддържа контакт с колегите си, част от рода Старк, Шон Бийн отговаря, че „ги вижда само в редки случаи“.

    „Забавно е с тази работа, почти не поддържаш контакти – казва актьорът. – Правиш толкова много неща в различни части на света. Когато се видиш със стар приятел или дори колега от училището по актьорско майсторство, си е все същото, просто продължавате от там, от където сте спрели предишния път.“

    Площад Славейков 


    0 0

    Министерският съвет одобри проекта на Споразумение за кинематографична копродукция между правителствата на България и Косово. България вече има такива споразумения с Израел, Турция и Франция.

    Подписването на това споразумение има за цел да установи общите договорно-правни отношения между Република България и Република Косово при осъществяване на сътрудничеството в областта на кинематографичните копродукции.

    "Проектът на Споразумение удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа всички необходими текстове за развитие на реално възможните взаимоотношения между Република България и Република Косово в областта на кинематографичните копродукции - пише още вътре.

    То регламентира възможностите за сътрудничество в областта на филмопроизводството. Копродукцията ще подпомогне филмовите индустрии на двете страни и ще допринесе за икономическия растеж на производството на филмови, телевизионни, видео продукти и продукти на новите медии, както и за разпространението на тези продукти в България и Косово."


    0 0

    Британският режисьор Ридли Скот планира да заснеме продължение на блокбъстъра си "Гладиатор" от 2000 година, съобщава сп. "Холивуд рипортър".

    По данни на изданието работата над проекта вече е започнала, но все още е в много ранен стадий. Продукцията на лентата ще бъде дело на филмовата къща "Парамаунт", като сценарият ще бъде поверен на Питър Крейг, който работи над текстовете на двете части на "Игрите на глада". Осемдесет годишният Ридли Скот, който получи номинация за "Оскар" за "Гладиатор", отново ще застане на режисьорския стол.

    В продължението на филма няма да вземе участие актьорът Ръсел Кроу,на когото беше поверена главната роля в предишната лента. Неговият екранен герой загина в първата част и създателите на "Гладиатор 2" нямат намерение да го "съживяват". Новият сюжет ще проследи съдбата на сина на една от героините от предишната продукция, който ще тръгне по стъпките на персонажа на Ръсел Кроу.

    БТА


    0 0

    „Дисни“ пусна първи кадри от новия си игрален римейк на анимационния филм от 1994 г. „Цар Лъв“ в четвъртък, Деня на благодарността за американците. Тийзърът започва така, както и любимият на милиони деца „Цар Лъв“ – изгрев над саваната, полет на ято птици, устремени към слънцето…

    „Всичко, което светлината докосва, е нашето царство“, казва Муфаса, озвучен от Джеймс Ърл Джоунс.

    Преживяването не е ново за Джоунс, той озвучаваше достолепния цар на животните и в оригинала на „Дисни“.

    Лъвчето Симба е създадено с CGI ефекти. Глас му дава Доналд Глоувър, познат и с алтерегото си Чайлдиш Гамбино. Вироглавата Нала говори с гласа на Бионсе, коварният Скар е озвучен от Чиуетел Еджиофор („12 години в робство“), Алфре Удард е майката на Симба Сараби. Любимото дуо Тимон и Пумба е поверено съответно на Били Айхнер и Сет Роугън. В състава влиза и един тв водещ – Джон Оливър ще даде глас на птицата Зазу.

    Подбраните в краткото видео сцени покриват това, което публиката вече е виждала от оригинала.

    Режисьор на игралния филм е Джон Фавро, който вече има опит в жанра – през 2016 г. направи игрална версия на друга детска класика, „Книга за джунглата“, с гласовете на Бил Мъри, Скарлет Йохансон, Идрис Елба…

    Това е поредният от серия игрални версии на анимации на „Дисни“. В списъка на предстоящите нови игрални продукции влизат „Дъмбо“, „Аладин“, „Мулан“, „Лейди и Скитника“.

    Премиерната дата на „Цар Лъв“ е насрочена за 19 юли 2019 г.

    Площад Славейков


    0 0

    Величавата зимна естетика е могъщ и мускулест двигател на филмовото въображение. Снегът е символ на неподвластната на човека природна сила и стимул за разказване на истории за оцеляване. Зимата като муза за киното е вдъхновила много качествени заглавия, които в никакъв случай не биха изглеждали адекватно с етикета „коледен филм“, но със сигурност представляват прекрасен начин за прекарване пред екрана по това време на годината.

    Студът е мощно филмово оръжие и особено важен инструмент за производство на екстремни истории, ситуации и емоции. Зимата действа едновременно като метафора, самостоятелен образ и всеобхватна орис в някои от най-добрите снежнобели филми.

    Средата изгражда замисъла

    Едно от изключително качествените тематични произведения несъмнено е сладко-горчивото симетрично бижу на Уес Андерсън от 2014 година „Гранд хотел „Будапеща“. Вдъхновен от творчеството на Стефан Цвайг, филмът разказва историята на един престижен планински хотел в Централна Европа със стара слава и оттам хвърля мост към върховете и паденията през XX век на целия континент. Снежната естетика е сюрреалистична, игрива, но може да се разглежда и като метафора за надвисващия тоталитаризъм, който ще сложи край на спокойствието, човечността и красотата в Европа. Средата изгражда смисъла. Зимните върхове, снежните писти, аристократичната сграда, сгушена под планинските върхове – „Гранд хотел „Будапеща“ е визуално незабравима медитация за деликатността на цивилизацията и изплъзващия се комфорт.

    „Гранд хотел „Будапеща“, 2014 г., режисьор Уес Андерсън.

    Студът и снегът са есенциални елементи от стратегията на могъщия Стенли Кубрик за изграждане на злокобна атмосфера на лудост и заплаха в хорър класиката „Сиянието“.

    Изолиран от суровата зима в планинския Overlook Hotel, писателят Джак Торанс (велика роля на Джак Никълсън) търси литературно вдъхновение, но намира вътрешните си демони и им дава зрелищна изява. В просторните празни зали и коридори на величествената сграда той и семейството му се движат като призрачни откриватели на злото и на странното.

    Джак Никълсън в “Сиянието“, 1980 г., режисьор Стенли Кубрик.

    Визуалният език на филма, подсилен неимоверно от епичната и тревожна звукова картина, е пещера със съкровища, предълбок кладенец, от който всеки може да почерпи свой собствен смисъл. Или липсва на такъв. Твърдението, че „Сиянието“ е чисто естетическо откровение на формализма без някакъв ангажимент за философска дълбочина и морална истина не е без мотивация, но в това няма нищо лошо. Кубрик рисува картини от сняг и кръв и превръща планинския пейзаж в архетипно убежище на лудостта.  

    Финалното преследване с брадва в заснежения лабиринт е един от най-епично стряскащите епизоди в историята на киното. В последните кадри виждаме замръзналото лице на Джак – картина, подсилваща внушението за морално неутралната зима, която убива и убийците.

    Студът е безучастен убиец

    Ледовете на Антарктида рамкират клаустрофобичната класика на Джон Карпентър „Нещото“ от началото на 80-те години на миналия век.

    „Нещото“, 2011 г., режисьор Матийс ван Хейнинген.

    Екипажът на научно-изследователска станция на мразовития континент се сблъсква с променящ формата си пришълец, който може да имитира всяко същество, което е погълнал и погубил. Подобно адско създание притежава пълния потенциал да изсмуче целия живот от жертвите си в станцията, а после и от всеки човек, изправил се по разрушителния му път към пълна и тотална доминация над планетата.

    Карпентър отваря филма си с внушителни панорамни кадри от бялата пустиня. Картините са едновременно величествени и заплашителни. Изпълняват ролята на обещание за напрежение и насилие. Студът е безучастен убиец, който може да ликвидира надеждата на персонажите и да вдигне адреналина на публиката. Промоционалното изречение от рекламната кампания на филма улавя ужасяващата природа на пришълеца, познат и като „нещото“ – „Човекът е най-топлото убежище“.

    Лиъм Нийсън в „Сивият“, 2011 г., режисьор Джо Карнахан.

    Ала зимата предлага и достатъчно реално съществуващи на планетата ни хищници, които да мотивират изграждането на солиден трилър за човешко оцеляване в сурови условия. Едни от най-използваните от творческото въображение превъзходни продукти на еволюцията са вълците. В „Сивият“ с Лиъм Нийсън една свирепа глутница преследва човешка група из белите простори на Аляска. Комбинацията от сняг, лед и настръхващ вой на вълк действа великолепно. „Сивият“ е един от филмите, които да гледате на топло и на сигурно място, докато навън е студено.

    Човек за човека е вълк през голяма част от незабравимото екранно време на зимния шедьовър на братята Коен „Фарго“. Черният хумор на Джоел и Итън оставя кървавочервени следи в белия сняг на този гениален филм. Коен изграждат история за отвличане, алчност, нихилизъм и семейни ценности едновременно с авторитета и намигването на обиграни в граматиката на киното майстор-провокатори. „Фарго“ нямаше да се усеща по същия величествен и въздействащ начин, ако не бяха зимните пейзажи на Средния запад в САЩ.

    Братята Коен улавят атмосферата, жаргона, маниерите на хората от региона и успяват да пресъздадат един едновременно реалистичен и странно изкривен свят. Богатството от детайли и „малки идиосинкретични моменти“ в диалога и визуалните композиции превръщат „Фарго“ във филм, задължителен за многократни гледания. Зимата е идеалното време за пускане на тази класика.

    Лавина от неприятности

    „Мизъри“ не е точно от класата на велик филм като „Фарго“, но предлага повече от достатъчно количество сезонни тръпки. Трилърът е по Стивън Кинг и разработва някои от любимите му теми на фона на непреклонната природа. Винаги авторитетният Джеймс Каан играе писател, който закъсва в снеговете на Колорадо и е привидно спасен от своя обожателка, изиграна страхотно от Кати Бейтс. Но тя се оказва вманиачена социопатка, която няма намерение да го пусне да си ходи. Никога.

    Той е в капан в нейната изолирана къща, а навън снегът вещае лавина от неприятности и неизбежна битка за оцеляване. „Мизъри“ се смята за една от най-добрите екранизации по майстора на мистерията и хоръра Стивън Кинг.

    Самюъл Джаксън в „Омразната осморка“, 2016 г., режисьор Куентин Тарантино.

    Друга снежна мистерия е разгърната в екстравагантната спагети уестърн криминален трилър с елементи на камерен хорър „Омразната осморка“. Осмият филм на постмодерния попкултурен палавник Куентин Тарантино обединява съспенса и смъртоносната снежна атмосфера на „Нещото“ с жанровите тръпки на филмите за дебнене и престрелки и увлекателните убийствени истории на Агата Кристи.

    Тази противоречиво приета, но богата и интригуваща творба на Тарантино представлява студена, сурова, свирепа и садистична стимулация за сетивата. Зимата е централен антагонист на колекцията от антигерои, тя мотивира техните действия, отнема животи и открива възможности.

    Сюжетът е скрепен със сняг, светът на филма е поставен в условия на минусови температури, където огънят от камината в „Галантерията на Мини“ е едничкото спасение за клетниците, имали нещастието да попаднат в прегръдките на величествената виелица. Тарантино превръща снежната буря в автономен персонаж, в древно и митично чудовище, от което трябва да бягаш и да се страхуваш.

    Сурово, студено и свирепо

    Бруталното безразличие на оголената природа пред човешкото страдание е показано в епичното платно на Иняриту „Завръщането“, спечелил „Оскар“ за режисура, операторско майсторство и главна роля на Леонардо ди Каприо. Това е студен филм едновременно за мащаба и мощта на снежния пейзаж, за деликатността на човешката телесност, но и за силата на инстинкта за оцеляване.

    Пълзящият и превиващ се от болка персонаж на Ди Каприо, мечката, разпореният кон, суровата риба, месото от бизон, натуралистичното насилие и други елементи от богатата художествена палитра на произведението се превърнаха в част от културния лексикон. В „Завръщането“ зимата е злодей и източник на красиви картини, на вдъхновение, но и на преклонение. В грандиозните композиции хората са малки фигурки, които почти се губят в смъртоносните обятия на могъщия бял левиатан.

    Зимата може да бъде всеобхватна и агресивно настояваща със своето присъствие. Неизбежна с вятъра и ледовете си. Когато навън е сурово, студено и свирепо, малко са по-добрите идеи от тази, която включва квалитетно питие, домашен комфорт и превъзходно кино. За предпочитане – снежно.

    Наздраве и приятно гледане.

    ----

    Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" за 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.


    0 0

    Китайската кинозвезда и мултимилионер Чоу Юн-Фат живее съвсем скромно със 100 долара на месец и ще дари цялото си състояние от 714 млн. долара за благотворителност, пише сайтът за кино и тв ревюта и новини indiewire.com – не на 1 април, а в средата на октомври тази година.

    Два месеца и половина по-късно, в навечерието на Коледа, сингапурският сайт Straitstimes.com, излизащ на английски, съобщава, че сумата, която актьорът щял да дари, е 982 млн. долара, като има и две уточнения. Едното е, че парите ще бъдат дарени след смъртта му, а другото – че Юн-Фат е влязъл за първи път в списъка на най-скъпо платените актьори съвсем наскоро, през 2015-а , когато се е наредил на 24-то място.

    На Бъдни вечер хубавата „новина“ е разпространена от сайта на британската телевизия „Скай“, от „Мейл он Лайн“ и от „Гардиън“ със заглавието „Звездата от „Тигър и Дракон“ се отказва от богатството си от 570 млн. лири“. Но още в първото изречение е уточнено, че това ще стане след смъртта му.

    В българския интернет пръв още на 25 октомври сензацията съобщава сайтът economic.bg – но тук сумата, която възнамерявал да дари китайският актьор, звучи далеч по-достоверно.

    „Чоу Юн-Фат планира да раздаде цялото си богатство от $100 млн.“, пише сайтът, позовавайки се на многобройни публикации в неназовани медии.

    „Новината“ в economic.bg.

     Но в края на декември дарението – не от $100 млн., а от $723 млн. – започва да изскача отвсякъде – dir.bg, glasove.com, marica.bg, ladyzone.bg, topvesti.bg, bukvarche.com, class.bg, inewsbg.com и даже gospodari.com (които може би би трябвало да си самовръчат един Златен скункс по този повод). Някои от тези медии сочат като източник южнокорейски вестник, други – китайско радио, трети – хонконгски уебсайт.

    „Новината“ съобщава и радио „Китай“.

    Любопитна нформация намираме в съобщението на „Ал Джазира“ (с източник южнокорейския вестник) – там не се се споменават никакви конкретни числа и суми, а пише следното: местните медии дават много различни оценки за точната сума на неговото богатство, но се смята, че става дума за стотици милиони долари. Самият Чоу казва, че няма представа на колко се оценява състоянието му (но колко български и световни медии са наясно с това…!).

    Но след като по данни на „Форбс“ световни кинозвезди като Леонардо ди Каприо, Робърт Дауни Джуниър, Адам Сандлър, Том Ханкс, Клинт Истууд, Джеки Чан и Силвестър Сталоун имат между 200 и 400 млн. долара, двойно по-голямото богатството Юн-Фат изглежда обяснимо само с някакъв суперджакпот в лотарията, за който нищо не се е чуло. Вярно, че китайският кинопазар е огромен, но проверка в сайта на „Форбс“ сочи, че богатството на Чоу Юн-Фат е приблизително 100 млн. долара (но в Уикипедия е посочена друга сумата – 715 млн. долара).

    За сравнение, според „Форбс“, Джаки Чан, който е гигантска звезда в Азия и също има и световни блокбъстъри, разполага с около $350 млн. Той също е обещал да дари сериозни суми след смъртта си, при това е ясно и къде: за фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Но прави дарения и още докато е жив.

    Всеки, който продължи да търси, може да стигне и до медия, където под заглавието „Чоу Юн-Фат стана най-скъпо платения актьор за 2018 г.“ има предупреждение: „Тази новина вероятно е фалшива“. Може би защото в сайта People With Money се публикуват и истории като „Чоу Юн-Фат ще е следващият Джеймс Бонд“, „Чоу Юн-Фат тайно женен?“ и „Чоу Юн-Фат крие, че е гей?“

    Ако продължи да търси упорито, човек може да стигне и до gbtimes.com който съобщава, че актьорът ще дари всичките си пари пак по Коледа, на 23 декември 2016-а. А сайтът asiaone.com е публикувал, че Чоу Юн-Фат ще дари не 100 и не 700 милиона, ами точно 164 млн. долара, още на 2 февруари 2014 г. Изглежда някакъв вирус, маскиран като прочут китайски актьор-щедър дарител в бъдеще време – обикаля и заразява новинарските сайтове поне от близо пет години.

    Всичко това е много съмнително, но все пак може би има вероятност и да е вярно: но само в случай, че Чоу Юн-Фат от пет години насам обещава при гостуванията си в различни медии как след смъртта си ще дари цялото си състояние за благотворителност – и всеки път съобщава различни суми, вариращи от $100 млн. до почти 1 милиард.

    Да оставим настрани, че не е ясно за каква сума става дума. Дали изобщо ще дарява, също е трудно да се каже. Всъщност, сега е лесно, но кой може да знае на какъв акъл ще е 63-годишният днес Чоу Юн-Фат след 20 години и с колко пари ще разполага тогава? Има още нещо съмнително – със 100 долара в Хонконг е много трудно да се живее. Само за ядене по веднъж на ден в заведение за бързо хранене ще отидат 150 долара. Сто долара няма да му стигнат и да си плати новата сметка на старата „Нокиа“.

    В крайна сметка струва ли си да се публикува нещо, което може и да звучи като добра новина, но засега не е нищо повече от добро намерение? Единственият от важните в една информация въпроси, на който имаме верен отговор, е кой: Чоу Юн-Фат. Но нямаме никаква представа кога, колко, с каква цел и какво – тоест дали изобщо ще има дарение.

    Е, то остана ли нещо за публикуване?

    Площад Славейков


    0 0

    Фентъзи лентата "Аквамен"продължава да е на първо място в бокс-офис класацията на Северна Америка. Филмът с Джейсън Момоа, който нашумя след участието си в "Игра на тронове" в ролята на хал Дрого, събра над 51 милиона долара приходи от прожекции през втората седмица след появата си по екраните, сочат данни на специализираната фирма "Игзибитър рилейшънс", предава БТА.

    Филмът с участието на Момоа в главната роля е донесъл почти 189 милиона долара приходи от прожекции за две седмици.

    "Аквамен"

    На второ място е "Мери Попинз се завръща"с Емили Блънт, Лин-Мануел Миранда и Бен Уишоу - 28 милиона долара приходи и общо почти 99 милиона долара след излизането си по екраните.

    "Мери Попинз се завръща"

    На трето място е роботският екшън "Бъмбълби" - 20,5 милиона долара и общо 67 милиона долара след появата си по екраните.

    "Бъмбълби"

    Четвърто място заема "Спайдър-мен: В Спайди-вселената" - с приходи от 18 милиона долара, следван от "Трафикантът", заснет от и с участието на Клинт Истууд - 11,7 милиона долара. Филмът описва историята на бивш войник, който пренася наркотици за мексикански картел.

    "Спайдър-мен: В Спайди-вселената"

    0 0

    „Те“, скандалният хит на италианския киномайстор Паоло Сорентино за още по-скандалния доскорошен италиански премиер Силвио Берлускони, имаше само една прожекция у нас – на „Киномания 2018“, където беше представен пред препълнената зала 1 на НДК. От 11 януари филмът тръгва в арткината в София, Пловдив и Варна.

    Берлускони е най-дългогодишният министър-председател на Италия, заемал поста в периодите 1994 – 1995 г., 2001 – 2006 г. и от 2008-а до края 2011 г. Филмът разказва за последния му мандат, в началото на който Берлускони е 72-годишен и се старае да компенсира неприятните страни на неизбежно настъпващата старост с изобилие от хубави лица и млади тела около себе си, които рязко контрастират с античната архитектура и покритата с бръчки и грим физиономия на премиера.

    На закрити вечеринки и скъпи приеми в Рим и на остров Сардиния той винаги е заобиколен от красиви (разголени) момичета и хора, готови на всичко, за да получат достъп до живата легенда. Те от „Те“ са италианските новобогаташи и техните нрави, чието въплъщение е тиранът и веселяк, хедонист и романтик, скандален политик и милиардер Силвио Берлускони.

    Сорентино (който последно демонстрира таланта си с нашумелия сериал „Младият папа”) споделя, че се интересува по-скоро от човека, който стои зад политиката, от неговите мисли и страхове и особено от страха от смъртта и старостта, които вълнуват всеки възрастен човек.

    Актьорът Тони Сервило (познат от „Великата красота”, който спечели „Оскар” през 2014-а за най-добър чуждоезичен филм) брилянтно влиза в ролята на италианския политик, а бившата съпруга на Берлускони, за която той е женен повече от 20 години, се играе от популярната актриса Елена София Ричи.

    Всеки, който е пропуснал да види „Те”, може да го стори в кино „Люмиер Лидл“, Дома на киното, „Одеон“ и Г8 в София, както и във Фeстивалния и конгресен център – Варна и „Лъки Синема“ в Пловдив. Разпространител е Националният дворец на културата, а филмът достига до зрителите с подкрепата на Италианския културен институт.

    Можете да гледате „Те” в кино „Люмиер Лидл“ на 11, 13, 14, 15 и 16 януари от 19 ч.


older | 1 | 2 | (Page 3)