„Определено има недостиг на 72-годишни уелски мъже в номинациите за „Оскар“, казва актьорът Джонатан Прайс в интервю за „Гардиън“ по повод първата си номинация за „Оскар“. Отбелязва, че трябва да го отличат в категорията „изгряваща звезда“.

На 13 януари Филмовата академия на САЩ най-сетне го забеляза и номинира за главна мъжка роля  изпълнението му в „Двамата папи“. В продукцията на „Нетфликс“ Прайс играе кардинал Хорхе Берголио, бъдещия папа Франциск. Приликата със светия отец е поразителна, но не по-малко органичен е и като Дон Кихот в „Човекът, който уби Дон Кихот“ на Тери Гилиъм, като Върховния врабец в „Игра на тронове“, като злодея от „007: Винаги ще има утре“ или като съпруга от „Съпругата“, където си партнира с Глен Клоуз.

Въпреки успеха на „Двамата папи“, Джонатан Прайс споделя, че останал много изненадан от номинацията, въобще не я очаквал. Разбира за нея, излизайки от банята, когато телефонът му започнал да звъни и от тогава не е спирал. Поканата му да се снима в „Двамата папи“ е дело на познавач, отбелязва журналистът Зан Брукс.

Кариерата му преминава в театъра, макар да има големи роли и в киното – но за театроведите той е най-добър като Шайлок във „Венецианският търговец“. Прайс винаги стои далече от прожекторите – около него няма скандали, свързани с недоразбрани изказвания, над главата му не висят обвинения в сексуален тормоз. Името му нашумява единствено покрай един случай от 1991 г., когато на „Бродуей“ играе евразийски сводник. Профсъюзът на актьорите определя ролята като „оскърбление за азиатското общество“ и настоява за оттеглянето му от представлението. Заради мащабната негативна кампания спектакълът едва не пада от афиша.

Трийсет години по-късно Прайс твърди, че разбира възраженията на профсъюза.

„Бях уверен, че не изобразявам стереотип – казва Прайс сега пред „Гардиън“. – Но всичко, което можех да направя тогава, е да се оттегля и да оставя другите да спорят. Получих подкрепа от странни и нежелани среди. Чарлтън Хестън ми изпрати снимка в ролята на Фу Манчу с подпис „От един жълтурко към друг“. Тогава си помислих: „Аз не правя това, Чарлтън. Благодаря за подкрепата ти.“

Прайс е роден през 1947 г. в Холиуел, Уелс. Противно на това, което смятат мнозина (включително Мел Брукс, с когото правят специално новогодишно предаване през 1983 г.), той не е евреин. Всъщност е келт, отгледан като презвитерианец, син на миньор, който по-късно си отваря „Плод и зеленчук“. Прайс напуска Холиуел на 18. Казва, че пази смесени спомени от детството си. Не се връща в родния град толкова често, колкото би трябвало, макар и днес в местната кръчма да виси огромен негов портрет. Но преди няколко години се прибира за среща на класа си.

„Мислех си: „О, боже, всички те изглеждат наистина стари. Слава богу, че аз не изглеждам така“. Направихме си обща снимка. И когато ми я пратиха – разказва той със смях, –сред всички тези стари хора видях просто още един стар човек.“

На въпрос кои свои роли смята за пренебрегнати, Прайс се затруднява да отговори.

„Напомня ми за споровете днес за жените, които е трябвало да бъдат номинирани, или за хората от етническите малцинства, които е трябвало да бъдат признати. Хората забравят, че това е състезание, търси се най-добрият. Когато гласувам или когато гледам филм, аз не си мисля: „О, филмът е на режисьорка, следователно ще го гледам по различен начин“. Просто го гледам като филм и го преценявам като такъв“, казва той.

Журналистът, който го интервюира, се опитва да го предизвика, отбелязвайки, че няма обективен стандарт и гласуващите реално се влияят от фактори като пол, етнос, икономическо положение. Хората отправят критики към Академията, защото чувстват, че тя не е представителна за киноизкуството като цяло. С разширяване на гласуващите ще се увеличи и разнообразието при номинираните.

„Е, може и така да се каже– отвръща актьорът. – Но идеята, че ако вкараш повече африкано-карибски гласуващи, те ще гласуват само за африкано-карибски филми, е снизходителна. Все едно аз да гласувам само за уелски филми. Понякога не мога да повярвам, че водим подобни спорове. Това е само една глупава награда.“

Отбелязва, че хората имат стаден инстинкт, който може да се забележи ясно в политиката, в обществото и, разбира се, във филмовата индустрия – и виждат света през личната си гледна точка или през личната си оскарова номинация.

"Площад Славейков"

На 103 години почина легендарният актьор Кърк Дъглас. Новината за кончината му съобщиха синовете му чрез профила на Майкъл Дъглас във фейсбук. Смъртта му е настъпила в дома му в Бевърли Хилс, Калифорния, на 5 февруари.

„С дълбока тъга съобщаваме, че Кърк Дъглас ни напусна днес на 103-годишна възраст. Той беше легенда, актьор от златната киноепоха, който изживя добре златните си години, хуманист, посветил се на справедливостта и с каузите, в които вярваше, той бе образец, към който всички ние се стремим.

Но за мен и братята ми Джоел и Питър той беше просто татко, прекрасен свекър за Катрин, за внуците и правнучето си любящ дядо и прекрасен съпруг за съпругата си Ан.

Животът на Кърк бе добре изживян. Той ни остави филмово наследство, което ще се запази и за следващите поколения, и история на филантроп, който работеше в полза на обществото и за мир на планетата.

Позволете да приключа с думите, които му казах на неговия последен рожден ден и които винаги ще бъдат истина: татко, обичам те много и се гордея да бъда твой син“,написа Майкъл Дъглас във фейсбук.

Кърк Дъглас на 100 години: Тайната е любовта към съпругата ми

Сп. People "погреба" Кърк Дъглас по погрешка

Публиката по цял свят и у нас го свързва най-вече с главната роля във филма „Спартак“.

Има три номинации за „Оскар“, през 1996-а получава статуетка за цялостно творчество.

Президентът Джими Картър му връчва през 1981-ва Медал на свободата.

Роден е в Амстердам, Ню Йорк, в семейство Даниелович – еврейски имигранти от малкото градче Чауси, Могильовска област, днешен Беларус. Кърк израства като Иззи Демски, променя името си на Кърк Дъглас преди да влезе в армията по време на Втората световна война. Има шест сестри, семейството живее бедно, Кърк сменя работа след работа и мечтае да бъде актьор. Постъпва в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк, където учи със стипендия. През 1946-а получава първата си роля в киното – в „Странната любов на Марта Айвърс“. Скоро след това става звезда. По време на кариерата си се е снимал в над 90 филма. Автор е на 10 книги, между които романи и мемоари.

Претърпява катастрофа с хеликоптер през 1991-ва. През 1996-та получава инсулт, който се отразява на говора му, след това се оттегля от публичното пространство.

Кърк Дъглас бе филантроп, дарил десетки милиони на различни институции и каузи – на училища, университети, болници и редица нестопански организации. Заедно със съпругата си са финансирали възстановяването на над 400 детски площадки в Лос Анджелис, създаването на Мисия за бездомни жени, Център за болни от Алцхаймер и др.

Актьорът бе убеден демократ, пожизнен член на Демократическата партия, обиколил със съпругата си за своя сметка повече от 40 държави като посланици на добра воля на Американската информационна агенция, за да изнасят публично лекции как работи демокрацията и какво означава свободата.

Площад "Славейков"

На церемонията по откриването на 70-ия международен кинофестивал Берлинале с минута мълчание бяха почетени жертвите на взелата 9 жертви расистка стрелба в германския град Ханау, близо до Франкфурт, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Няколко минути преди прожекцията на филма "Годината ми със Селинджър" с участието на Сигърни Уивър, с който беше открит фестивалът, журито, председателствано от Джеръми Айрънс, организаторите и всички участници станаха на крака в памет на загиналите.

В кратко изявление, разпространено по-рано днес, от кинофестивала заявиха, че вчерашната стрелба в Ханау е предизвикала мъка и болка. "Берлинале защитава толерантността, уважението и гостоприемството. Фестивалът се противопоставя на насилието и расизма."

"Расисткият" мотив на извършителя вече е безспорен и за антитерористичната прокуратура, и за властите. Германският канцлер Ангела Меркел осъди "отровата" на расизма и го свърза с други крайнодесни атаки в страната през последните 20 години.

Роденият в Германия в семейство на афганистанци Бурхан Курбани - режисьор на филма "Берлин Александерплац", каза, че станалото в Ханау е било клане, предаде Ройтерс.

"Това не е нормално в Германия и се надявам, че няма да се превърне в нормално. Историята ни трябва да ни учи, че не можем да позволяваме на националистически, расистки и ксенофобски елементи да определят нашия образ."

Откритият снощи Международен филмов фестивал в Берлин отбелязва своята 70-годишнина със завръщане към политическите си корени, предаде Ройтерс.

Погледът на хвърлен в затвора ирански режисьор към това какво означава свободата под диктатура и историята на трима души, които се борят да изтръгнат контрола над живота си от гиганти в социалните медии, са сред включените в конкурсната програма филми.

Новата изпълнителна директорка Мариете Рисенбек описва програмата за 70-ото Берлинале като изследване на художествени и политически теми и завръщане към корените на фестивала, стартирал в разделен град на предната линия на студената война.

Сред 18-те филма в надпреварата за наградата "Златна мечка" е "Дау. Наташа" на руския режисьор Иля Хржановски - първият "плод" на проекта му "Дау", в който актьори са заснети да живеят в дългосрочна симулация на Съветския съюз на Сталин.

Иранският режисьор Мохамад Расулоф, който от миналата година е в затвора по обвинения в антиправителствена пропаганда, няма да е в състояние да присъства на премиерата на филма си "Тук няма зло", засягащ теми като моралната сила и смъртната присъда.

"Освен върху завръщането към корените юбилейното издание на Берлинале ще се фокусира и върху качеството на киното и наистина силните артхаус продукции", отбелязва Скот Роксбъро от "Холивуд рипортър".

Журито в състав Беренис Бежо, Кенет Лонерган, Бетина Брокемпер, Лука Мартинели, Анемари Джасир и Клебер Мендонка Фильо и с председател британският актьор Джеръми Айрънс ще трябва да избира победителя и измежду филми като белгийско-френската драма "Изтрита история" за гиганти в социалните медии и римейка на "Берлин, Александерплац" на Бурхан Курбани.

Сред очакваните с интерес премиери е "Минамата" на Андрю Левитас с Джони Деп в ролята на американския военен фотограф Уилям Юджийн Смит и телевизионната поредица Stateless за живота на бежанците в Австралия, сред продуцентите на която е актрисата и носителка на "Оскар" Кейт Бланшет.

Различно напомняне за корените на Берлинале, започнал след Втората световна война, хвърли сянка върху подготовката за тазгодишното му издание - от наградата за новаторство в киното отпадна името на първия фестивален директор Алфред Бауер заради твърденията, че връзките му с нацистката диктатура на Хитлер са били по-сериозни, отколкото се предполагаше досега.

За разлика от предишни издания тазгодишният кинофестивал в Берлин има по-сбита програма - опит на новото ръководство в лицето на Карло Катриан и изпълнителната директорка Мариете Рисенбек да овладее екпанзивността, демонстрирана от предишния фестивален директор Дитер Кослик, който заемаше поста в продължение на 18 години.

Юбилейното 70-о издание на Берлинале ще бъде открито с филма "Годината ми със Селинджър" на канадския режисьор Филип Фалардо с участието на Сигърни Уивър. Проявата ще продължи до 1 март.

Общият дух на закона

Това най-добре се вижда по многото безсмислени и дори антиконституционни разпоредби в законопроекта за извънредното положение. Те предизвикват справедливо възмущение, защото са нарушение на общоизвестни права и норми на поведение. Такива са несвойствените функции на армия, полиция, прокуратура и въвеждането на апартейд на циганските махали и Банско. 

За тези, които не знаят, „апартейд“ на южноафрикански английски означава „отделяне“, сегрегация на „част“ от населението, обикновено по расов признак. В Южна Африка расовата сегрегация е въведена със закон през 1948 г. и е отменена през 1990 г.

"Извънредният закон": ГЕРБ иска и военните в битката с вируса

Сегрегацията на Банско бе наложена, без да е влязъл законът в сила, по заповед. Не е сигурно засега дали вече от полицията е наложен апартейд и на циганските общини.

Очевидно е, че тези проекторазпоредби и действия будят по-малко възмущение и повече обществен ентусиазъм. 

Щадящите стопанството подробности

Според мен някои от добрите за икономиката разпоредби в проектозакона засягат спиране, замразяване и предоговаряне на договори и сделки, които биха се получили и от само себе си. Такива са спирането на процедури по принудителното изпълнение на договори за заеми (предложено от Камарата на частните съдебни изпълнители), „лихвените ваканции“, предложени от банките, но в интерес както на тях, така и на длъжниците и предложението на Асоциацията на банките тези временно неизпълнявани договори да не се тълкуват като „лоши“ заеми.

Тези правила възникват в такива ситуации спонтанно, отдолу нагоре, в интерес на страните по договорите са и само се оформят от законодателите като норма, която има смисъл в континенталната правна система по-скоро като указание за съдилищата и държавната администрация как да тълкува определени споразумения между частни лица. Ако не би имало такова оформяне в закон, сделките и договорите биха могли да се променят по правилата, обобщени в закона за задълженията и договорите.

Други проекторазпоредби също узаконяват очаквано фактическо положение на нещата. Например ясно е, че авансовото плащане на корпоративен данък няма да бъде изпълнено по вина на пандемията и самото извънредно положение, затова и се отменя за определен период от време.

Друг е въпросът доколко е справедливо самото му въвеждане. И че има по-далновидна политика в тази в област в такава ситуация – отмяната на корпоративния данък изобщо.

Данъчната ваканция също бе предложена от частния сектор. За депутатите е изгодно да я въведат. Хората често уважават политиците, които намаляват данъците. Първото значение на думата „филантроп“ в Древна Гърция е „политик, който намалява данъците“.

Една от най-вредните проекторазпоредби

За нея научих от съобщение на Владимир Каролев във фейсбук, който писа: „Безумно предложение на депутати. Не че е за първи път де. Тоест да забраним на фирмите и на хората да продават, ако искат, свои активи. Което може да им трябва при затруднения в ликвидността им. Не коронавирусът per se, a тъпотията на управляващите може да ни вкара в сериозна икономическа криза.“

Ето за какво става дума.

Това е чл. 4, ал. 3 от проектозакона. Разпоредбата гласи, че "нотариалните удостоверявания ще бъдат ограничени до спешните и неотложни заверки“. По-нататък се постановява, че Камарата на нотариусите „следва да осигурява поне един дежурен нотариус за съответния нотариален район при спазване на ограниченията и санитарно-хигиенните изисквания".

В тази невинна на пръв поглед формула се съдържат редица правно-технически последици.

• Първо, в проектозакона не е определено какво е „спешни и неотложни“.

Може да се предполага, че става дума за случаи, описани от регламентацията на предварителното производство по смисъла на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Парламентът прие "извънредния" закон, който в петък няма да е същият

Това производство се „налага, за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес.“

Нотариалното заверяване на сделки има характера на предварително условие за удостоверяване на тяхната валидност и съответствие на законите. 

Неотложни могат да се смятат и някои действия, описани в Семейния кодекс (например осиновяването) или в закона за наследството (да речем, съставянето на завещание). 

• Второ, народните представители, ако изобщо са мислели по въпроса, смятат, че спирането на сделки с движимо и недвижимо имущество не „може да последва значителна или труднопоправима вреда“ (според чл. 60 от АПК). 

Трудно е да се каже какво точно са мислели – в законопроекта е включена т.нар. предварителна оценка на въздействието, но тя е под равнището на коментара поради крайно незадоволително качество.

• Трето, относително лесно да видят последиците от предлаганата разпоредба. И дори да се предвиди цената на стопанската дейност, поставена под риск. Търсенето на данни в страницата на НСИ в интернет отнема не повече от пет минути.

Засегнати ще са отрасли като строителство, търговия с автомобили и мотоциклети и техните ремонти (за да бъдат продадени). Разпореждането със собствени активи не просто е право, защитено като частна собственост от Конституцията, но е и част доходите и управлението на активите на домакинствата и граждани.

При автомобилите и пр. отрицателната тенденция в продажбите е от около година насам.

- Обявите за продажба на автомобили само в интернет днес са 224 хиляди. Не е ясно колко от тях биха били осъществени. Но е ясно, че депутатите предвиждат те за бъдат спрени поради „ограничението“ (всъщност забраната) на нотариалните заверки. Ако се предположи, че цената на един автомобил би била 1000, абсолютната стойност под риск е над 200 милиона (примерно за година). На месец оборотът на отрасъла е около 1.8 млрд. лв. От него продажбите са вероятно около 9-10%. Т.е. вероятната загуба на доход е около 180 млн. лв. на месец. Изчисленията на щетите са неизбежно неопределени, защото не е ясно колко ще трае пандемията и какъв е срокът на извънредното положение.

- Подлежащите на завършване сгради към края на 2010 г. са над 1500 – за всички видове строителство, а тяхната обща разгърната площ е 1.2-1.3 млн. квадратни метра. При предполагаемата средна продажна цена на квадратен метър на страната е 400 лв., абсолютната стойност под риск е 4.8 млрд. лв. Средният брой само на продадените жилища на месец за 2019 г. е около 40. Иначе казано, спирането на сделки само с тях лишава гражданите от сделки на стойност около 1 млн. лв. на месец. 

Шефът на НСИ: Борисов и Горанов бяха уведомени за проблема с данните за вноса

Загубите за фиска също са лесни за предвиждане.

Абсолютната стойност под риск е важно да се отчита, защото тя дава хоризонта на планиране на стопанската дейност. При неяснота на срока на спиране на сделките се губи перспективата за управление на какъвто и да е ресурс. Последиците от такава политика, които не подлежат на изчисление без специално изследване. Но е ясно, че:

- 1500 сгради са с отложена перспектива за продажби и следователно финансиране, т.е. загубите са много по-дългосрочни от периода на извънредното положение;

- Същото се случва и с над 200 хиляди потенциални продажби на автомобили;

- Сключването на договори за кредит, които биха били обезпечени от залог движимо или недвижимо имущество, спира за срок поне един месец, по-вероятно – до юни т.г.;

- Заетите в тези отрасли (на постоянни и временни договори и самонаети) са вероятно около 500 хиляди – техните доходи също ще се свият;

- Неизвестен брой фирми ще фалират.

Всичко това може да не се случи, ако народните избраници днес се откажат от тази вредна идея. По всичко личи, че те няма да направят това.

А търсенето се дължи, на първо място, на повишението на първоначалните разходи за регистрация, чиято стойност е около 700 лв. И второ – заради опасенията сред шофьорите след забраната на автомобили с дизелови двигатели в редица западноевропейски градове.

*Текстът е написан специално за Клуб Z.                                                                                                                                                                                                                                                                                               

HBO Max премахва от платформата си филма „Отнесени от вихъра“ заради начина, по който изобразява робството, съобщава „Варайъти“. Стрийминг каналът е свалил филма на 9 юни след статия на сценариста на „12 години робство” Джон Ридли, публикувана в „Лос Анджелис таймс”, в която твърди, че „Отнесени от вихъра“ увековечава робството и възхвалява Юга отпреди Гражданската война в САЩ.

Ден след като бе отстранен от списъка на НВО, от компанията заявиха, че това е само временно сваляне и „Отнесени от вихъра” ще бъде върнат на платформата – но заедно с дискусия за историческия му контекст и публично осъждане на расистките внушения.

1940 г., "Отнесени от вихъра". Първият Оскар, даден на тъмнокож актьор

„Отнесени от вихъра“ е продукт на своето време и изобразява някои от етническите и расовите предразсъдъци, които за съжаление са били често срещани в американското общество. Тези расистки внушения тогава са били погрешни, както са и днес. Смятаме, че да запазим това заглавие без обяснение и осъждане на посланието му би било безотговорно“, заявява говорител на HBO Max пред „Варайъти”.

„Внушенията във филма със сигурност противоречат на ценностите на Warner Media, така че филмът ще бъде върнат на HBO Max с обсъждане на историческия контекст и разобличаване на расистките послания, но ще бъде представен така, както първоначално е създаден. В противен случай би изглеждало, сякаш тези предразсъдъци никога не са съществували. Ако искаме да създадем по-справедливо, равноправно и приобщаващо бъдеще, първо трябва да признаем и да разберем нашата история“, допълват от НВО.

„Отнесени от вихъра“ е свалян от прожекции и в киносалони в Мемфис, Тенеси, през 2017-а, след като бордът на директорите на прочутото кино „Орфиъм“ определи класиката от 1939-а като „лишена от чувствителност“.

Спират „Отнесени от вихъра“ заради „расова безчувственост“

Филмът от 1939 г. с участието на Вивиан Лий, Кларк Гейбъл, Хати Макданиел и Оливия де Хавиланд разказва любовната история на Скарлет О’Хара (Лий), дъщеря на собственик на южняшка плантация в Атланта, и Рет Бътлър (Гейбъл), аристократ от Юга. „Отнесени от вихъра” е носител на осем награди „Оскар”, включително за най-добър филм, най-добра актриса за Вивиан Лий, най-добър режисьор за Виктор Флеминг и за най-добра поддържаща актриса за Макданиел. Хати Макданиел става първата чернокожа актриса, носител на „Оскар”, благодарение именно на този филм.

След излизането си на екран „Отнесени от вихъра” поставя рекорд за посещаемост и дълго се смята за най-печелившия филм в Холивуд. Ако се преизчислят приходите му според инфлацията, вероятно рекордът би бил валиден и до днес. Въпреки че е считан за един от най-великите филми на всички времена, често го критикуват за начина, по който е изобразено робството и положението на чернокожите.

Това не е единствената свалена продукция след протестите заради смъртта на Джордж Флойд в САЩ. Вчера „Парамаунт нетуърк” свали телевизионните предавания „Полицейски участък на живо“ и „Ченгета“, които представят в положителна светлина полицейското всекидневие.

"Площад Славейков"

„Не трябваше да играя Нина“, казва актрисата Зоуи Салдана в интервю пред Стивън Каналс, създател на токшоуто „Pose“ в Инстаграм.

„Много съжалявам. Днес осъзнавам това и никога повече няма да го направя. Тя е един от нашите велики личности, някой друг трябва да разкаже нейната история“,твърди Салдана.

Салдана е с доминикански и пуерторикански произход и използва грим за потъмняване на кожата за ролята на Симон, както и протеза за нос. През 2012 г., когато беше обявен кастингът, дъщерята на певицата Лиза Симон Кели похвали актьорската игра на Салдана, но отбеляза:

„Като външност това не е най-добрият избор“.

Лиза Симон призова актьори с „красиви, пищни устни и широки носове“ да играят майка ѝ.

Защо "чернокожите" в US медиите са с главна буква, а "белите" не?

През 2016 г. в официалния акаунт в Туитър, управляван от наследниците на Симон, бе написан призив, адресиран до Салдана:

„Моля, извадете името на Нина от устата си. До края на живота си“.

След обвинения за използването на грим за потъмняване на кожата, Салдана първоначално защитаваше правото си да изиграе ролята на Симон, казвайки:

„Ако Елизабет Тейлър може да бъде Клеопатра, аз мога да бъда Нина. Няма значение колко критика ще получа за това. Ще почитам и уважавам черната си общност, защото това съм аз“.

Сега, в новото си интервю, Салдана е на друго мнение:

„Тогава си мислех, че имам разрешение, защото съм чернокожа жена. И аз съм. Но това беше Нина Симон. И Нина имаше живот, и тя имаше кариера, които трябваше да бъдат и трябва да бъдат почитани до най-специфичния детайл, защото беше особено изчерпателна личност. Трябваше да направя всичко по силите си със средствата, които имах преди 10 години, които бяха различни средства, но въпреки това бяха средства. Трябваше да направя всичко по силите си, за да намеря чернокожа жена за ролята, която да изиграе перфектна чернокожа жена“.

Освен спора за кастинга, филмът получи ниски оценки от критиката. Неговият сценарист и режисьор Синтия Морт съди продуцентите на „Нина“ заради това, че са редактирали филма без нейното участие. По-късно тя се отказва от делото и дава на филма благословия с думите:

„Съществуват различни виждания за това, което филмът можеше да бъде и би трябвало да бъде. Освен това, мисля, че Зоуи беше невероятна… Гордея се с голяма част от филма“.

Истинската Нина Симон:

Площад Славейков

Джим Парсънс, познат като Шелдън Купър от „Теория за големия взрив“, разказа, че е решил да напусне сериала заради едно злощастно лято преди началото на снимките на последния дванайсети сезон. Актьорът бе гост в подкаст сериите на Дейвид Тенант, където обясни, че серия неприятни инциденти в живота му го накарали да осъзнае, че съществуват и други неща, които да направи и опита.

Тъмната материя може да е отпреди Големия взрив

„Последният ни договор покриваше последните две години, но когато го подписвахме, никой не знаеше какво означава това – споделя Парсънс, цитиран от „Радио таймс“. – Дълбоко в себе си подозирах, че за мен това ще бъде краят.“

Колебанията му се превръщат в категорично решение, когато започват да му тежат снимките на сериала, на реклама на „Интел“, на репетициите за пиеса и болестта на кучето му.

„Бях изтощен и тревожен преди всичко защото едно от кучетата ни наближаваше края на живота си“,разказва той пред Тенант.

Няколко дни след като кучето било приспано, Парсънс се подхлъзнал и счупил крак на снимачната площадка:

„Но по-страшно беше през следващите няколко дни, когато имах чувството, че се намирам на ръба на скала. Бях разклатен. Беше наистина напрегнато лято… Смъртта на кучето, което бе на 14 г., Тод [Тод Спиуак, съпруг на Парсънс – бел. ред.] и аз бяхме заедно вече 15 години по онова време… Осени ме просветление, казах си: спри да препускаш, използвай времето и се огледай. Това и направих.“

Окончателното решение да напусне сериала взел, когато осъзнал, че в края на 12-и сезон ще бъде 6 години по-млад от баща си, когато умира на 52 г.

„Осъзнах, че съществуват и други неща, които да направя – казва актьорът. – Дори не знаех какви са, но знаех, че трябва да опитам.“

За ролята си в ситкома „Теория за големия врзив“ на Си Би Ес Парсънс получава четири награди „Еми“. Неговият образ е любим на публиката, но актьорът твърди, че не искал продукцията да свършва с неговото напускане.

Първият епизод на сериала тръгва през 2007 г., а последният бе излъчен през май 2019 г.

"Площад Славейков"

Надали има човек на света, който да не знае кой е легендарният детектив Шерлок Холмс. А за сестра му чували ли сте?

През последните години романите на Артър Конан Дойл неведнъж оживяваха на малкия и големия екран. Историте за знаменитото дуо - Шерлок Холмс и Доктор Уотсън, претърпяха доста интерпретации. Във филмите на Гай Ричи, Робърт Дауни-младши и Джъд Лоу се потопиха във викторианска Англия. В сериала на BBC пък Бенедикт Къмбърбач и Mартин Фрийман изиграха героите в наши дни. А в американския сериал "Елементарно, Уотсън" видяхме една съвсем различна обстановка - Джони Лий Милър като Шерлок Холмс и Люси Лю като д-р Джоан Уотсън, разгадаващи мистерии в наши дни, но вместо във Великобритания действието се развива в САЩ. 

Сега Netflix екранизира романите на американската писателка Нанси Спрингър, в които главен герой не е Шерлок, а по-малката му сестра - Енола Холмс. Историите на Спрингър са базирани на романите на Артър Конан Дойл, като писателката е създала свой собствен главен герой - 14-годишната Енола. А тя, макар че много прилича на брат си, бяга и се крие от него.

В главната роля ще видим Мили Боби Браун, чиято майка (Хелена Бонам Картър) изчезва мистериозно. Това принуждва братята й - Хенри Кавил (в ролята Шерлок Холмс) и Сам Клафлин (братът на Шерлок - Майкрофт), да я вкарат против волята ѝ в пансион, където тя да стане "порядъчна дама", докато те открият майката.

Енола обаче бяга от училището и в търсене на майка си се установява в Лондон. Там тя основава своя собствена детективска агенция, специализирана в издирването на изчезнали хора. За да не я открият братята ѝ, момичето се превъплъщава в... дама. Не след дълго любопитството на Енола я сблъсква с мистерията около младия лорд Телксбъри (Луис Партридж). 

Подобно на брат си Енола се превръща в супердетектив, разплитайки конспирация, която би променила хода на историята. 

Филма ще може да гледате от 23 септември в Netflix, a трейлъра може да видите тук.

На 77-годишна възраст почина актрисата Кончата Феръл, изиграла емблематичната роля на домашната помощница Бърта в сериала "Двама мъже и половина", съобщи мениджърът й Дан Спайло, цитиран от Си Ен Ен.

Смъртта й, настъпила в болница "Шърман Оукс" в Лос Анджелис, бе потвърдена и от дъщеря й Саманта Андерсън, цитирана от в. "Ню Йорк таймс".

През кариерата си, продължила пет десетилетия, Феръл получава три номинации за наградата "Еми". Тя има изяви и на театралната сцена, за които получава награда през 1974 г.

Най-известна е с ролята си на киселата, устата и безцеремонна Бърта - домашна помощница в къщата на плажа в Малибу на Чарли Харпър (изигран от актьора Чарли Шийн) - позастарял богат ерген, пияница и развратник с успешна кариера като автор на рекламни и детски песнички. Тя участва в над 200 епизода на "Двама мъже и половина" от 2003 до 2015 г., превъплъщавайки се в образа на колоритно старо хипи с влечение към наркотиците, бъркането в чужди дела и правенето на саркастични забележки.

Феръл бе приета в болница през декември миналата година с бъбречна инфекция. През май получи сърдечен удар и бе в интензивно отделение в продължение на четири седмици.

"Натъжени сме, че загубихме Кончата Феръл и сме благодарни за годините, през които ни разсмиваше в образа на Бърта, която ще живее вечно", написа в туитър студио "Уорнър брадърс", което бе продуцентската компания на сериала.

Големият британски киноактьор Шон Конъри почина на 90 години, предаде Би Би Си.

Шотландецът беше известен най-вече с героя си Джеймс Бонд, като първи представи ролята на големия екран и се появи в седем от шпионските трилъри.

Актьорската му кариера обхваща десетилетия и многото му награди включват "Оскар", две награди на БАФТА (на Британската асоциация за филмово и театрално изкуство) и три "Златни глобуса".

Другите филми на сър Конъри включват „Ловът за Червения октомври“, „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ и „Скалата“.

Би Би Си отбелязва, че в мнозинството от анкетите той е бил посочван като най-добрия актьор, който е играл Агент 007.

"Оскар"-а получава  през 1988 г., когато е обявен за най-добър актьор в поддържаща роля за превъплъщението му в ирландско ченге в „Недосегаемите“.

Шон Конъри, когото кралицата беше удостоила с рицарско звание, през август отпразнува своя 90-и рожден ден.

Конъри се е снимал в повече от 90 филма. Работил е с режисьори от ранга на Стивън Спилбърг, Сидни Лъмет, Брайан де Палма, Жан-Жак Ано. Ще бъде запомнен с класики като "Марни", "Убийство в Ориент експрес", "Шотландски боец", "Името на розата". 

Награден е с Ордена на Британската империя. През 1989 г., когато е на 59 години, сп. "Пийпъл" го избира за най-сексапилен мъж, а през 1999 г. - за най-сексапилен мъж на 20-и век.

Началото: бедност, флот, футбол, театър, мюзикъли и културизъм 

Томас Шон Конъри е роден в района на Фаунтънбридж в Единбург на 25 август 1930 г. Син е на фабричен работник католик и чистачка по домовете, която е протестантка.

Семейството на баща му емигрира от Ирландия през 19 век. Предците на майка му са били келтскоговорещи от остров Скай.

Младият Томи Конъри расте в бедност. Отгледан е в една стая в жилищна сграда с обща тоалетна и без топла вода.

Напуска училище на 13 години без квалификация и доставя мляко, полира ковчези и работи като зидар, преди да се присъедини към Кралския флот. Три години по-късно се уволнява заради язва на стомаха. Ръцете му вече са покрити с татуировки, които обявяват страстите му: „Шотландия завинаги“ и „Мама и татко“.

В Единбург той си спечелва репутацията на „здравеняк“, възпирайки шестима бандити, опитали се да го ограбят точно в стила на бъдещия му филмов герой Джеймс Бонд.

Изкарва прехраната си всякакви начини -  кара камион, работи като спасител или като модел в Единбургския колеж по изкуства. В свободното си време се занимава с културизъм.

Художникът Ричард Демарко описва младия Бонд като "твърде красив за думите, виртуален Адонис". Футболът е една от страстите му и "Манчестър юнайтед" му предлага договор за 25 лири стерлинги седмично, но той се отказва от футболната кариера като твърде краткотрайна в полза на допълнителната си тогава работа като театрален актьор. По-късно нарича това свое решение "една от моите по-интелигентни постъпки".

Състезава се в конкурса "Мистър Вселена" в Лондон през 1953 г., участва в мюзикъли. Американският актьор Робърт Хендерсън  го поощрява да се образова, давайки му да чете Ибсен, Шекспир и Бърнард Шоу, убеждава го да взема уроци по дикция. Първата му роля е на статист през 1954 г. и във второстепенна роля на гангстер в епизод на полицейска драма по Би Би Си.

Първата му водеща роля е на залязващ боксьор в продукцията на Би Би Си "Кървави пари". Тя е римейк на подобна драма под заглавие "Реквием за тежката категория" с главен изпълнител тогавашната холивудска звезда Джак Паланс. Когато той отказва да пътува до Лондон, съпругата на режисьора предлага Конъри: "Жените ще го харесат!" 

Година по-късно той се снима заедно с Лана Търнър "В друг път, на друго място". Приятелят ѝ, мафиотът Джони Стомпанато, реагира ревниво на слуховете за флирт между двамата,  нахлува на снимачната площадка и вади пистолет. Шон го обезоръжава и поваля с голи ръце. 

"Името е Бонд, Джеймс Бонд"

И тогава идва ерата на Агент ОО7. Шон Конъри печели кастинга в конкуренция със знаменитости като Ричард Бъртън, Кари Грант, Рекс Харисън.

Първоначално авторът на литературната поредица Йън Флеминг е против него, но после признава, че е сгрешил. Изборът на продуцентите Къби Броколи и Хари Залцман се оказва правилният. 

Бонд изгражда собствен герой смесвайки безмилостност със сардонично остроумие, коментира Би Би Си. Някои от рецензиите са унищожителни, но обратно на критиците публиката е очарована. Екшън сцените, сексът и екзотичните места на действието се оказват печеливша формула. Първият филм "Доктор Но" се оказва такъв касов успех у дома и в чужбина, че дори тогавашният американски президент Джон Кенеди пожелава специална прожекция за себе си в Белия дом.

Следват нови епизоди през 1963, 1964, 1965 и 1967 г. Снимките са изтощителни, понякога- опасни. Веднъж го хвърлят в басейн с акули, от които го дели само плексигласова преграда. Когато една от тях успява да я пробие, Конъри прави най-бързото оттегляне в живота си. Постепенно той се уморява от ролята и се опасява, че става шаблонен. Броколи и Залцман успяват да го привлекат за още един филм от поредицата през 1971 г., като изпълняват условието му за хонорар от 1,25 милиона долара. С тях актьорът основава Шотландски международен образователен тръст, който подпомага кариерите на млади шотландски актьори и актриси.

След 007 

След като изгубва много пари в сделка със земя в Испания, Конъри е принуден да приеме ново участие в поредицата за Агент 007. В "Никога не казвай никога" героят му е поостарял и помъдрял, но въпреки това пак е твърд като камък.

Следва първата му награда на БАФТА за ролята на Уилям от Баскервил в "Името на розата" по едноименния роман на Умберто Еко. "Оскарът" идва с ролята на уморен от живота ирландски детектив в "Недосегаемите".

В "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" той играе бащата на героя на Харисън Форд, от когото е само 12 години по-възрастен. А в "Скалата" заедно с Никълъс Кейдж има напомняне за Джеймс Бонд, защото Конъри играе британски таен агент. Той отказва ролята на Гандалф във "Властелина на пръстените" през 2006 г., като казва, че е уморен и отегчен "от идиотите, които сега правят филми в Холивуд".

Презирайки холивудския начин на живот, той предпочита да играе голф в именията си в Испания, Португалия и в Карибите. Има два брака и един син, актьора Джейсън Конъри. Лейбъристки правителства дълго бавят рицарското му звание заради подкрепата му за независимостта на Шотландия. То идва най-сетне през 2000 г.